Истината за психичните болести – резюме

                Истината за психичните болести от Елка Божкова

(може да купите тук)

 

За книгата

 

Истината за психичните болести от Елка Божкова, въвежда читателя в света на неврозите и психозите по начин, по който дори и на непрофесионалист да станат ясни фундаменталните разлики между тях, детайлните разлики в техните специфични форми на проявления, като психични преживявания изваждащи от нормалният ритъм на живот  засегнатите индивиди. Научаваме основните понятия, конкретната отличаваща симптоматика, възможностите за лечение, както с подходите на психологията и конкретно психоанализата, така и възможностите, които предлага фармакологията, като медикаменти.

Научните обяснения са умело вплетени в изобилие от примери извлечени  от практиката на автора, като клиничен психолог и психоаналитик. Именно тези примери под формата на разказ, утвърждават изложената научна фактология по отношение на разглежданите специфични невротични или психотични състояния. Читателя получава не само научното обяснение, а има и привилегията да е някак съпричастен  наблюдател в процеса на развитие, опознаване и справяне с конкретен психологически проблем , с конкретна човешка съдба.

С препратките „ допълнение за фройдисти“ всъщност авторът насочва вниманието ни към перспективата с която психоаналитикът вижда тези разнообразни психологически проблем. Колко по-щадящ и разбиращ е подхода спрямо засегнатата личност в сравнение с утвърдените медицински практики в психиатричната помощ.

Авторът ни обръща внимание и върху съпътстващата проблематика по отношение не само на конкретното влошено психологическо състояние на конкретния индивид, а и на това какви са преживяванията на околните му роднини и близки хора. Как тези хора могат да бъдат полезни в сложният процес на справяне с тези психологически проблеми или пък да бъдат причина за тяхното влошаване .

 Тревожност и тревожни разстройства

( неврози )

 

„Тревожността е нормално явление за всеки човек. Нейното ниво зависи от събитията, които ни се случват и от характера на човека. Тя е необходима за да можем да се справяме със задълженията си и да решаваме своите проблеми“ –(ст.84)

Елка Божкова ни представя тревожността като психологическо явление проникващо в нашето тяло с усещания за болка от несъществуващи реално болести, обземащо мислите ни правейки ни нещастни и непродуктивни в собственият ни живот, променящо поведението ни създавайки пропаст между нас, останалите и света. Завъртането в този порочен кръг е някак толкова лесно за сметка на измъкването от него, особено когато пациентите са с нагласата, че проблемите им не са особено сериозни и лесно могат да се справят с тях сами.

Естествено авторът ни предлага отново куп примери от практиката си и напътствия, какви могат да бъда продуктивните подходи за справяне. Разбираме, че макар болките на тялото, лошите мисли и обърканото поведение да са в едно общо цяло, трябва да се подходи строго индивидуално в процеса на справяне с тях.

Тялото може да бъде манипулирано с лекарства в случая антидепресанти, както и с релаксация, която е съвкупност от методи за отпускане на мускулите в цялото тяло и начин за регулиране на дишането.

Мислите – един дълъг и сложен , но не и невъзможен процес на промяна усложнен допълнително от факта, че в по-голямата си част те са несъзнавани, което прави психоанализата един от най-подходящите методи за повлияване на промяната.

„Стратегия“, както казва автора за промяна на поведението, формиране на целта да не се поставя човек в услуга на неврозата, а да посреща и се научи да се справя със „застрашаващите“ го ситуации. Предлага ни и три основни „тактики“ – системна десенсибилизация- за поетапно и щадящо срещане и свикване с проблемната ситуация или обект. Наводняване – внезапно и силно подлагане на стресовата ситуация, която като цяло се отбягва. Награди и наказания – свързани с успехите или провалите в опитите да се промени поведението.

Разбира се, неврозите като всички психически преживявания са изключително разнообразни и специфични за всеки отделен индивид, но имат обобщаваща ги симптоматика на проявление, което ги класифицира в различни типове диагнози . В книгата на Елка Божкова „ Истината за психичните болести“ са разгледани много от тях но тези, на които ще се спрем са :

 

Хистерия и хипохондрия, паническо разстройство и фобии и посттравматично стресово разстройство.

(Тревожност и тревожни разстройства в кн. Истината за психичните болести от Елка Божкова, стр.106-124)

 

Хистерия и хипохондрия

 

Запознаването ни с хистерията започва с едно встъпление, от което автора ни дава да разберем, че най-мразената дума от психиатрите е „хистерия“ . Тя присъства изключително рядко в техните епикризи. Основната причина се крие в нейната същност на психично явление, при което има пренос на чисто психичната възбуда в телесното- ( открито явление от Фройд , което той нарича ‚конверсия“), за което автора казва:

„ конверсия“ – явно хвърля в смут всеки лекар, притеснен да не набеди пациента си за симулант ( а също и да не се окаже, че някакви телесни симптоми надхвърлят неговата компетентност). „ –( ст.106 )

Става ни ясно, че всъщност именно усещането на околните за поведението на хистеричният човек, е че симулира и всъщност нищо му няма, което е огромен проблем от гледна точка на това, че засегнатия често е лишен от подкрепа от най-близките си. Авторът, обаче ни обръща внимание :

„ В някои случаи наистина прави впечатление едно преиграване, драматизиране, флиртуване в излишък и бърза смяна на една емоция с друга“-( ст.111)

Това е част от симптоматиката на този тип невротично състояние, то разбира се е съпътствано и с много други, които всъщност са и причината за разстройването на нормалният ритъм на живот и с които автора ни запознава отново умело представени в случаите на 23-годишната Виолета .

Акцента пада освен към това да бъдем запознати със същността на хистерията и хипохондрията, а и да можем да направим ясно разграничение между тях. И докато знаем, че хистерията е по-присъща за жените отколкото за мъжете, а хипохондрията не е така полово детерминирана и тези разлики са условни,  то има същностно различие, което е безспорно:

„ Хипохондрикът чете за болести, има натраплива мисъл точно от какво е болен( рак, СПИН и др. ). Телесните симптоми го притесняват само доколкото потвърждават опасенията за неизлечима болест. При хистерията самите телесни симптоми разстройват и провалят функционирането, а търсенето на медицинска помощ е свързано не с доказването на наличието на точно определена болест, а с желание да изчезнат болките, прилошавания, световъртежи и т.н.“- ( ст.114 )

 

Паническо разстройство и фобии

 

Страх – може би думата, която казва всичко по отношение на това психическо преживяване. Всички физиологически процеси, които са съставни на механизма подготвящ ни да се спасим сякаш нещо е заплашило животът ни , най-върховният инстинкт за самосъхранение се отключва не на място и без видима причина.

„ Предишното име на тази болест „ Страхова невроза „ , е въведено от Фройд, като една от описаните от него актуални неврози, при които всичко става на телесно ниво. Възбудата преминава директно в страх, без да преминава през психичното.“-(ст. 116)

Характеризира се с три компонента – панически атаки, отбягване на определени места и ситуации, тревожно очакване на следващата криза – всичките предопределени от предхождащи житейски случки „възпитали“ личността да се страхува, без реално да осмисля защо.

Фобията от друга страна има сходни преживявания но спрямо паническото разстройство научаваме, че :

„ Разликата е, че при първата е ясен непосредствения причинител „ – ( ст.118 )

Автора ни запознава само с най-важното , което трябва да знаем като отличителни характеристики на фобиите, а именно, че:

  • Страхът не съответства на обекта, който го е причинил.
  • Най-разпространените фобии са от животни, от открити ( или обратното –от затворени) пространства, от високо, от тъмно, от кръв и рани, от задавяне.
  • Лечението на фобиите се оказва несъразмерно трудно спрямо неудобствата, които създават. – (ст.119)

 

Посттравматично стресово разстройство

 

История от миналото, която ни бележи за цял живот… или поне до там, до когато не решим, че е време да се преборим с нея.

Автора ни дава да разберем, колко важни и предопределящи за пътя на нашия живот могат да са, някои преживявания или поредица от преживявания и особено такива от периода на детството.

„ Събитие, което предизвиква толкова силна реакция, че тя не може да бъде преработена психично.“ –(ст.120 )

Говори за решната представа, че психоанализата е един процес при който, засегнатия, човек е си сподели спомена по отношение на преживяното, ще получи облекчение от това и всичко трябва да приключи.

 

В заключение

 

Четейки и осмисляйки, колко от описаните неврози са присъщи на хора, които са част от живота ми, къде по близки, къде не, няма как да не си задам въпроса „ Аз ли познавам прекалено много хора или пък всички тези психологически състояния са по-чести явления отколкото някога изобщо съм си давал сметка? „ Сякаш са толкова типични за обществото ни, че може някак с благоговение да си каже човек „ Слава богу, че все още съм окей…или поне все още не знам, че не съм „ .

Не бих искал, обаче да се огранича само с коментар върху усещаният, които предизвикаха у мен единствено тези глави, а по-скоро цялата книга. Естествено, бих могъл да спомена удовлетворението ми от факта, че сега повече от всякога правя разлика между хистерия и хипохондрия и сега повече от всякога разбирам случващото се с моя близка, грешното ми схващане, че е хипохондричка и преструвана. Всъщност, сега правя и отличителната разлика между психоза и невроза, което някак обидно ми е убягвало.

Разбира се като човек ориентиран към обучение в тази сфера на науката, за мен е много важно да обогатявам познанията си така, че още именно в обучителния процес да се научавам да правя ясни разграничения по отношение на проблемите възникващи в човешката психика, да ги разпознавам и детайлно отличавам , което считам , че е първата и най- важна стъпка в посока на справяне с тях. Както се казва „ Опознатия враг, не е враг.“

Четейки „Истината за психичните болести“ на Елка Божкова си дадох сметка за нещо, което винаги съм смятал за важно,  че когато искаш да предадеш на някого нещо, някакво познание, да го научиш на него трябва да го предадеш по възможно най достъпния начин и едва когато си уверен че го е разбрал да започнеш да го украсяваш с онези респектиращи думички, които ще му предават онзи научен привкус. Четейки, усещах именно това, че някой иска да ми даде знание. Симбиозата между научното, практичното и пленяващите разказани истории от практиката в тази малка книжка ми дадоха повече от купища друга литература. Поемам риска да звуча посредствено в едва ли не претенцията си да получавам информацията сдъвкана и лесно смилаема , но точно този труд показва, че е напълно възможно да си ясен без за миг да изпускаш юздите на научността.

Нормално в процеса на обучение се е налагало да чета и трудове на други български автори. Най- милото, което бих казал, е че никой от тях не ме спечели по същия начин. Защото, ако мръднем леко от добрия тон, може да споменем за някои от тях плагиатстваната „ научна литература „ отегчаваща до смърт. Липсата на креативност и постоянното усещане у четящия, че му се сервира информация просто защото трябва да му бъде „ сложено нещо на масата“… с условността, че не желая да слагам всички под един знаменател, а само тези до които към настоящия момент съм се докосвал.

Елка Божкова не само ми даде знание, тя беше и конкретна и коректна към своите източници. Нейните препратки събудиха още от любопитство в мен. Жак Лакан е новата ми страст.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *