Най-важното за зрелостта

Психология на развитие на възрастните.

ТЕМА : Най-важното за зрелостта

 

Зрялост

 

Зрелостта е свидетелство за навлизане в битието по отговорен начин. Човек разширява своето битие, идва стремеж към създаване на собствено жизнено пространство, интимна връзка, собствен дом, деца, кариера и пълна икономическа независимост, които са широко приеманите маркери за зрелостта. Зрелостта може да се преживее като отвореност, разширяване, но и като загуба. Зрелостта е отговорност към живота, усещане за това какво живота иска от нас. Личността има възможност да се самоосъществи. Фройд определя два основни избора, които стоят пред човека – да се труди и да обича. Една от проявите на зрелостта е умението за справяне в критични ситуации. Мисленето става много по-свободно и задълбочено. Вече е не само абстрактно, но и релативистко.

В сравнение с цяло едно поколение за днешните млади хора действителността в прехода към ролите на възрастния е толкова удължен, че е дал началото на нова, преходна фаза в развитието, простираща се от края на юношеството до средата на 20-те години, наречена пробуждаща се зрялост.  През тези години повечето хора са излезли от юношеството, но все още са дистанцирани от приемането на отговорностите на зрелия човек.

 
Задачите пред зрялата личност според Левинсън са няколко:
  Свързване на мечтите с реалността, поддържане на духовността, развитие на вътрешните пластове на Аз-а;
  Професионално самоосъществяване – предхождано от завършването на образованието, избор на професия, месторабота;
  Изграждане на интимни отношения – създаване на трайна връзка, собствено семейство, грижа за децата.

Зрелостта изправя Аз-а пред предизвикателството между генеративност и поглъщане от стагнацията. Генеративността представлява грижата за другите или разширяването на битието чрез справяне с предизвикателствата отправени от другите, от себе си, от дейността.
Това е време, в което Аз-ът трябва да преосмисли отношенията между:
  Ценността на физическите сили и духовните;
  Интимността, страстта и приятелството;
  Емоционалното богатство и емоционалното обедняване, което съпътства разрушаването на връзките, разместването на ценностите, стремежите, мечтите;
  Ригидността и гъвкавостта на мисленето – придържане към собствените житейски истини срещу откритостта към новото

Аз-ът трябва да се справи с:
  възможността да бъде погълнат от собствените си роли и да запази себе си, загуба на това, с което се отъждествява;
  преодоляване немощта и ограничеността на тялото;
  посрещането на живота без страх и осмисляне на настъпващата смърт.

В този период се появява и противоречието между „да бъда себе си” или да „бъда като другите”. Изменя се и отношението на Аз-а към себе си – към собствените избори, дейности, отношения с хората, към ценностите. Осъществява се поврат в развитието – Аз-ът не е „свидетел”, а „автор” на собственото си развитие. Човек сам определя съдбата си и жизнения път. Свободата на зрелостта се изразява не само в големите, но и в малките избори. Малките избори водят до вътрешна омиротвореност, радост от ежедневието, наслада от мига. Това поражда и нареченото от някои „проклятие на избора” – имаш свободата да избираш, но и да носиш последиците от избора си. Времето се преживява като отлитащо и изглежда ускорява своя ход. Зрелостта очертава хоризонт с неголям временен обхват.

 

Съдбата на Аз-а зависи от отношението към собствения живот. Аз-ът може да се предаде, да се загуби, да се огъне или да продължава да се развива. Развитието през зрелостта се изразява в натрупването на умения и опит от изкристализиралата интелигентност, в засилване на волята и устойчивостта на чувствата, симпатията и емпатията, в запазване на усета за ближния. Мисленето се издига на нивото на стойностните неща – смисъла на живота, пределност и безпределност, истинско и неистинско, преходно и непреходно.

 

 

Етапи на психосоциално развитие през зрелостта

Период на развитие Ериксън Левинсън Вейлънт
Ранна зрялост

(20 – 40 г.)

Интимност

срещу

изолация

Преход към ранна зряла възраст : 17- 22г.

Навлизане в житейската структура за ранна зрялост : 22-28г.

Преход на 30-те години: 28-33г.

Кулминация на житейската структура на ранната зрялост: 33-40г.

 

Интимност

 

 

 

Консолидация

на кариерата

Средна зрялост

(40 – 65 г.)

Генеративност

срещу

стагнация

 

Преход на средната възраст: 40-45г.

Навлизане в житейската структура на средната зрялост: 45-50г.

Преход на 50-те години: 50-55г.

Кулминация на житейската структура на средната зрялост: 55-60г.

Генеративност

 

 

Пазител на смисъла

Късна зрялост

(65 г. до смъртта)

Его-интегритет

срещу

отчаяние

 

Преход към късна зрялост: 60-65г.

Късна зрялост: 65г. до смъртта.

Его интегритет

 

Ранна зряла възраст (20-30 години)

Основният конфликт на периода на ранната зряла възраст според Ерик Ериксън е интимност срещу изолация. Хората в тази възраст разрешават този конфликт, докато формират близки взаимоотношения с партньор. Според теорията на Левинсън младите конструират мечта, включваща обикновено кариера за мъжете и брак за жените. Факт е емоционалното и социалното развитие. Засилва се чувството на все по-голям контрол върху събитията в собствения живот. Голяма е вероятността е да се постигне лично смислена идентичност.

 

В тази възраст става окончателното напускане дома на родителите. Налице е стремеж към дълготрайно обвързване с интимен партньор. Конструира се мечта – създава се образа на себе си в света на възрастните, който ръководи вземането на решения. Формира се взаимоотношение с ментор. Започва развитието на взаимно удовлетворяващи приятелства и връзки на работното място. Взаимоотношенията между братята  и сестрите стават по-дружески. В началото на това десетилетие самотата достига връх,  а след това стабилно намалява. Възможно е съжителство, брак и раждане на деца. Ако човекът има високостатусна кариера, придобива професионални умения, ценности и акредитиви.

 

По отношение на познавателното развитие, при хората с висше образование – дуалистичното мислене намалява за сметка на релативистичното. Забелязва се придвижване от хипотетично към прагматично мислене. Стесняват се професионалните възможности и избиране на конкретна кариера. Може да се засили творчеството.

 

Ранна зряла възраст (30-40 години)

Преоценява се житейската структура и се правят опити за промяна на компонентите, които са неадекватни. Установява се стабилна ниша в обществото чрез семейството, професионалното занятие и дейностите в общността. Творчеството често достига апогей.

 

Средна зряла възраст (40-65)

Конфликтът на тази възраст според Ериксън е генеративност срещу стагнация. Силно генеративните хора откриват себеосъществяване, като имат принос към обществото чрез родителството, другите семейни взаимоотношения, работното място и дейностите като доброволци. Силно генеративните хора изглеждат добре приспособени. При негативният изход на стагнацията, хората стават егоцентрични и себеугаждащи в средната възраст. Според Левинсън хората преоценяват отношението към себе си и външния свят. Четирите задачи на развитието изисква да помирят две противоположни тенденции в себе си: млад – стар, разрушение – съзидание, мъжественост – женственост и ангажиране – отделност. Вейлънт  установява, че хората поемат отговорност като пазители на своята култура и искат да предадат щафетата на по-младите.

 

Засилва се генеративността. Фокусът е повече върху лично смисления живот. Възможните Азове стават по-малко на брой и по-скромни и конкретни. Приемането на себе си, автономията и овладяването на средата се засилват. Стратегиите за справяне стават по-ефективни. Половата идентичност става по-андрогинна – „мъжествените” черти се засилват у жените, „женствените” – у мъжете. Съвестността може да се засили, докато невротизмът може да намалее. Мнозина пускат децата по своя път. Човек може да стане пазител на рода, особено ако е майка. Възможно е да стане тъст, свекър, баба или дядо. Може да започне да се грижи за родител с инвалидност или хронично заболяване. Броят на приятелите като цяло намалява. Удовлетвореността от работата се повишава.

 

По отношение на познавателните процеси се забелязва засилване на съзнанието за остаряването. Скоростта на преработка на информация намалява, но възрастните могат да компенсират чрез опити и практиката. Способността да се разделя и контролира вниманието на сложни задачи намалява, но отново се компенсира с опита и практиката. Извличането от дълговременната памет става по-трудно. Решаването на практическите проблеми и компетентността нарастват. Творчеството може да става по-алтруистично.

 

Същинска зрялост/старост

Зрелостта е белязана със спокойствието от радостта на постигнатото. С навлизането в истинската зрялост се появяват първите предчувствия за изтичащото време. Изборите вече са направени и остават само последствията. В началото на зрелостта Азът е обладан от представата за собствената си изключителност – това съм Аз, а това  е светът, който трябва да покоря, да променям, да се боря с него. С разгръщането на зрелостта Азът вече е с изградени ценности. Време е и за разрушаване на увереността в постигнатото, което може да доведе до криза. Вглеждайки се назад към изминатия път Азът може да открие живот, изпълнен със смисъл, но може да открие и безсмислие.

 

Самосъзнанието разкрива направеното и ненаправеното. Някои от „вечните” ценности са загубили своя смисъл. Съзнанието се изпълва със съмнения и угнетеност, дори при хора, които са постигнали много и са получили признание. Това предизвикателство насочва Аза навътре, в едно повторно оглеждане на собствения живот. Безсъзнателното призовава Аза да се заслуша в своите възможности, които са били изтласкани и са останали неосъществени. Зрелият Аз е изпълнен с прозрения за живота, животът чрез смисъла се е превърнал в мисия, защото издава загриженост отвъд грижата за собствения Аз. Азът е това, което оставя за другите. Зрелостта  е белязана от сянката на кризите, породени от загубите. Битието на Аза може да бъде разрушено. Азът може да загуби другите, връзките да се разпаднат, да загуби работа, здраве, привлекателност, творческа мощ.

 

Зрелостта отразява изминатия път и изправя Аза към отговорността към самия него. Равносметката за изминалия живот може да доведе до криза – Азът открива, че неговият живот не е това, което и искал да бъде, че не може да отговори на това, което животът изисква от него. Азът може да преоткрие своя живот и да постигне своите цели или да се примири. Късната зрялост създава усещане за празнота. Значимите други може да са поели по своя път, грижата за децата е завършила, появява се празнотата от опустелия дом. Към другите проблеми се добавят и здравословните. Саморазвитието може да продължи чрез запазване на съществуващите форми – хората с творчески професии да продължат да творят, проява на милосърдие, предаване на знанията на по-младите.
Неизбежните предизвикателства на старостта:
  влошаване на здравето
  нови роли и активности
  приемане на собствения живот
  запазване на вътрешното достойнство
  осмисляне на смъртта

Осмислянето на тези предизвикателства изисква воля, рефлексия и морално въображение – с една дума мъдрост. Несправянето открива тъмната страна на старостта  – озлобление, завист, вина, отчаяние. Духовната смърт може да изпревари физическата смърт.
Старостта е белязана с няколко изменения:
  невъзможност да се застане на чуждата гледна точка
  засилване на недостатъците на характера
  фиксиране върху старите неща
  отслабване на независимостта

Късна зряла възраст/старост (65-80)

 

Основният конфликт на Ериксън е интегритет срещу отчаяние,. Развитието на интегритета включва приемането на собствения живот. Възрастните, постигнали интегритет, се чувстват цялостни и удовлетворени от постиженията си. Отчаянието се появява, когато възрастните смятат, че са направили много погрешни избори, а времето е твърде кратко за промяна. Налице е оптимизация на афекта: способността за максимизиране на положителните емоции се увеличава. Може да се ангажира в преглед на живота и връщане назад. Аз-концепцията се засилва, ставайки по-сигурна. Приемането на промяната се засилва. Вярата в духовността може да се издигне на по-високо ниво. Размерът на социалната мрежа и социални взаимодействия намаляват. Социалните партньори се избират на базата на емоцията, преследването на приятни взаимоотношения и избягването на неприятните. Удовлетворението от брака нараства, но има вероятност от овдовяване. Близостта с братята и сестрите може да се увеличи. Броят на приятелите съвсем естествено намалява.

 

На познавателно ниво – скоростта на преработката продължава да намалява, както и количеството работна памет. Появяват се проблеми с асоциативната памет. Забравят се далечните спомени. Извличането на думи от дълговременната памет става по-трудно. За сметка на това може да се развие мъдрост.

 

Старост (над 80)

Продължават емоционалните и социални промени. Взаимоотношенията с порасналите деца стават по-важни. Честотата и разнообразяването на дейностите през свободното време намаляват. Според Джоан Ериксън хората в много напреднала възраст преживяват допълнителен психосоциален етап „геронтотрансцендентност”, видима във вътрешното спокойствие и тихия размисъл. Според Лобуви-Вийф – възрастните стават по-добри в оптимизацията на ефекта: способност да максимизират положителните емоции и да приглушават отрицателните.

Последното неизбежно състояние поставя психологически предизвикателства пред остаряващия човек. Уместно е той да се примири, че цената на дългия живот е старостта!

Остаряването има едно предимство – Азът не е отдаден на притеснения за бъдещето.

Смъртта е последното събитие, с което се затваря страницата на живота.

 
Маркери на зрелостта

 

Идентичност и професионална дейност

Самоосъществяването на личността  е свързано с професионалната дейност, чрез която се задоволяват базови потребности. Търсенето на значимост зависи от избора на дейността. Важно е дейността да има смисъл за човека, тогава се постига щастие от самоосъществяването. Превръщането на дейността в източник на нещастие е по-лошо от загубата й. Преживява се като:
  загуба на чувството за сигурност;
  страх от финансов крах;
  чувство за малоценност;
  загуба на идентичност;
  преосмисляне на новите възможности.
Професионалния път минава през етапите на подготовка през детството и юношеството, израстване и утвърждаване, съхраняване на постигнатото и прекратяване на дейността. Изборът на професия зависи от социалния статус, способности, идентичност, възможности, самооценка, образование, престижност и социалната ситуация.

Интимни отношения

 

Изграждането на интимните отношения е форма на самоосъществяване и част от идентичността. Създаването на семейство дава изменения в идентичността – Азъ-т започва да се идентифицира с новата съпружеска и родителска роля. Преходът към родителството е белязан от няколко събития:
  изменение на образа в собствения живот и самооценка;
  изменения на задълженията и отговорностите;
  изменения в очакванията;
  изменения на отношенията със значимите други

Понякога бракът може да се превърне в източник на разочарование и да последва развод, който се изразява като поредица от раздели – емоционална, физическа и духовна. Преминаването през развода включва следните стадии:
  преди решението
  на решението
  на преговаряне за разделяне на отговорностите
  на приключване и помирение.

Разводът може да се преживее със следните драматични емоции: отричане, загуба и депресия, гняв и облекчение, преосмисляне на идентичността, съмнение в себе си, вина и др. Една от трудните задачи е другият да бъде оставен да си отиде. Това изисква да се приеме истината, че не притежаваме другия и да се направи отказ от възлагането на всички надежди и очаквания върху другия. Удовлетворението от живота е било привилегия на живота, а не право.

 

Приятелства

 

Приятелите в зряла възраст обикновено са подобни по възраст, пол и социално-икономически статус – фактори, които допринасят за общите интереси, преживявания и следователно за удоволствието извличано от взаимоотношението. Както и в по-ранните години, приятелите в зряла възраст повишават самооценката чрез потвърждаване и приемане и осигуряват подкрепа във времената на стрес. Освен това приятелите правят живота по-интересен, като разширяват социалните възможности и достъпа до познание и други гледни точки.

Доверието, интимността и лоялността продължават да са важни в приятелствата не само в средното детство и юношеството, но и в зряла възраст. Споделянето на мисли и чувства е по-интензивно в приятелството, отколкото в брака, макар че обвързването не е толкова силно, тъй като приятелите идват и си отиват в хода на живота. Дори и така някои приятелства в зряла възраст продължават дълги години , а понякога и цял живот.

 

Фактори подпомагащи психичното благополучие в зряла възраст.

 

Чувство на контрол и лична инвестиция в живота

 

Хората в зряла възраст, които споделят силно чувство на контрол върху събитията в различни аспекти на живота си – здраве, семейство и работа, – разкриват и по-силно психическо благополучие. Чувството на контрол подпомага АЗ-ефективността – вярата в собствените способности да се преодоляват предизвикателствата и следователно помага да се поддържа положителен поглед към трудностите със здравето , семейния живот и работата.

Отвъд чувството за контрол обаче личната инвестиция в живота – непоклатимо ангажирана с целите и отдадеността на тяхното постигане подобрява психичното здраве и засилва удовлетворението. Според Михаил Чиксентмихали жизнено важен извор на щастие е „потокът“ – психично състояние, в което човек е толкова потопен във взискателна , смислена дейност, че загубва всякакво чувство за време и съзнание за себе си. Хората описват „потока“, като върха на наслаждението , дори като състояние на екстаз. Колкото повече го преживяват, толкова повече оценят живота си като удовлетворяващ.

 

Положителни социални взаимоотношения.

 

Създаването на удовлетворяващи социални връзки е тясно свързано с психичното благополучие в зряла възраст и основно в средата на живота. В лонгитюдно изследване на 90 мъже, подбрани зарад доброто соматично и психично здраве като студенти, проследявани в продължение на 32 години, повечето успяват да поддържат соматичния си здравен статус. Доброто менторско взаимоотношение в ранна зрялост ( което подпомага постиженията в кариерата ) и благоприятните връзки с връстниците и равните по статус са сред най-добрите прогностични фактори за благополучието в края на 40-те и началото на 50-те години. Предпочелите професионалния престиж и по-високи доходи пред близки приятели е два-пъти по-вероятно да описват себе си като нещастни.

 

Добър брак.

 

Макар че приятелствата и положителните взаимоотношения с колегите са важни, добрият брак още повече подпомага психичното благополучие. Както в срезови така и в лонгитюдни изследвания ролята на брака, като маркер на психично здраве се засилва с възрастта, ставайки могъщ прогностичен фактор към края на средната зряла възраст.

Лонгитюдните изследвания, които проследяват хората , докато навлизат и излизат от интимни взаимоотношения, подсказват, че бракът всъщност поражда благополучие. Например, когато интервюта с над 13 000 хора в зряла възраст са повторени пет години по-късно, тези които са останали женени, споделят по-силно щастие, отколкото онези, които са останали неженени. Разделилите се или развелите се са по-малко щастливи, споделяйки значителна депресия. Мъжете и жените, които се женят за пръв път, преживяват рязко засилване на щастието, тези, които навлизат във втори брак, демонстрират умерено увеличение.

Връзката между брака и благополучието е сходна в много страни, което подсказва, че бракът променя поведението на хората по начин по който ги кара да се чувстват по-добре.

 

Овладяване на множество роли.

 

Успехът в справянето с множество роли е свързан с психичното благополучие. Жените по-принцип са по-щастливи днес , отколкото в миналото, защото извличат удовлетворението не само от семейните взаимоотношения, но и от професионалните си постижения. В изследването на близо 300 жени на средна възраст изследователите ги питат за чувството на компетентност и контрол в четири роли : съпруга, майка, грижеща се за родители в лошо здравословно състояние и служител. Участничките преживяват по-високи равнища на овладяване в трудовите си роли , отколкото в коя да е от останалите . Компетентността и контрола в четирите роли обаче прогнозират удовлетворение от живота и намалена депресия.

 

 

 

 

 

 

ИЗТОЧНИЦИ:

  1. Бърк, Л. Изследване на жизнения цикъл на човека. С., 2012.
    2. Стаматов. Р., Минчев Б. Психология на човека. Пловдив, 2005
    3. Минчев, Б. Психология на човешкото развитие. В., 2005

4.

http://www.aromarelax.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=206&Itemid=128

  1. http://www.animatherapy.com/zrqlost-i-krizi-v

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *