ПСИХОДРАМА

ПСИХОДРАМА

В съвременния начин на живот психологията като наука търси различни похвати за достигане на душевният свят на съвременния човек. В динамичното общество , което сам създава, човекът е една постоянно меняща се машина от емоции , която става все по-сложна , но и все по уязвима. Нуждата от иновации в науката Психология расте паралелно с нарастващите нужди и проблеми в съвременното общество. Нуждата от похвати за достигане на душевността на съвременният човек , развива методи , които имат за цел да върнат баланса и душевният покой.
Един такъв метод е Психодрамата. Изключително развиващ се и популярен през последните години , особено в развитите западни общества , които са и най-динамични и подложени на стрес в ежедневието си.
Метода като цяло не е нов, напротив, той е създаден още в началото на миналият век от Джейкъб Леви Морено ( 1892-1974 ).
Като дата на началото на Психодрамата той посочва 1 Април 1921г . През 1946 е публикувана и първата книга Психодрама.

Психодрамата представлява групова терапия в която посредством методите на театъра се изследват личността, междуличностните отношения, конфликтите по отношение на човешките чувства и емоционални проблеми.

В основата на психодраматичната гледна точка стои идеята за ролите и изиграването на роли.

Сложността и многообразието на ролите, които играем , са илюстрация на сложността на света, в който живеем.

Основната структура на метода Психодрама се състои в пет основни компонента : сцена, водещ, протагонист, помощник, АЗове и публика, а психодраматичният процес има три фази : Фаза на загряването, Фаза на действието и Фаза на дискусията.

Чрез комбинирането на театъра, контролирана и защитена обстановка на групата и игра на роли психодрамата позволява на пациентите на групата да изиграят повторно и последователно своите невротични конфликти и емоционални нарушения и след това да ги изследват.

Група от около осем човека , се среща при закрити сесии в продължение на максимално два часа на ден за да може да посвети цялата сесия на „драмата“ на съответният човек. 20141110

Всеки член на групата, който е в центъра на изследването се нарича ‚Протагонист‘, а терапевта е известен като ‚Водещият‘ .

Първа стъпка е Фаза на загряването, предназначена да подготви участниците в изживяването. Груповият лидер играе ключова роля за постигането на тази готовност и на мотивация.

По време на тази фаза участниците трябва да почувстват сигурност, че средата в която работят е безопасна и трябва да се изгради климат на доверие – всичко, което води увеличаване на доверието в групата , е полезно средство в тази начална фаза.

С помощта на водещия, протагониста  разпределя групата на главни герой , които да разиграят проблемната случка . Определя се и така нареченият „спомагателен Аз“- друг човек , който също изиграва главната роля на протагониста , докато самият той също участва . Това е начин протагониста не само да преживее отново случката , но да има и страничен поглед само като наблюдател.

Фазата на действието , е самата същина на Психодрамата. Тя се състои от изиграването на минала или настояща ситуация или на очаквано събитие.

Водещият използва различни техники направлявайки протагониста с в изследването и получаване на ново разбиране на ситуацията , без да го претоварва.

Някои от техниките в психодрамата използвани във фазата на загряването и Фазата на действието са :

Монолози –това е портрет на личността , изграден от страничните диалози и страничните действия на скритите мисли и чувства, които се появяват успоредно на откритите мисли и чувства.

Представяне на АЗ-а, – Протагониста представя не само себе си , но и всички останали герои така както ги вижда.

Двойникът- протагониста прави портрет на самия себе си, но същевременно наблюдава как някой друг едновременно с него му прави портрет.

Огледалото – наблюдението не се осъществява едновременно с повторната игра, а се наблюдава от протагониста . Огледалото може да преувеличи определени моменти под инструкцията на водещия, за да подпомогне достигането до идеята.

Размяна на ролите – протагониста разменя ролята която играе с ролята на друг член на групата.

Могат да бъдат използвани още някои от стандартните психодраматични техники  (дублиране, множествено дублиране , магически магазин, проекция в бъдещето , работа със сънища ) или да се изобретят свои собствени .

Ролята на водещият е тежка, той трябва да подбере на-подходящият момент, в който да се намеси или пък да прецени и да остави нещата да се развиват от само себе си.

След изиграването и постигането на катарзис и прозрение действието може да завърши. Следва трета фаза „ Фаза на дискусията“,  в която се заключва да се интегрира и осмисли току-що преживяното. Останалите от групата се приканват да споделят собствените си наблюдения и как сесията е въздействала върху тях.

Психодрамата разчита и на някои основни правила.

Действие- конфликтите не само се обсъждат, но се и изиграват. Тук и Сега, независимо от времето в което е станала случката.

Субективност – протагониста трябва да се опита да изиграе истината както я чувства.

Движение навътре – водещият прави всичко възможно психодрамата да започне с по-малко травмиращ материал и да се придвижи към по-дълбоки и по-проблематични области.

Избор на роли- макар че водещият помага , при психодрама се смята , че самият протагонист усеща, кой най-добре ще изиграе определена роля и какво очаква като действие от участниците.

Липса на експресивност –приема се , че в някои ситуации протагониста има право да бъде неотзивчив и да запази мълчание, ако има желание за това.

Тълкуване – при повечето терапевтични методи тълкуването се извършва вербално, при психодрамата често то се прави чрез действие. Водещият, а понякога и протагониста или друг член на групата изменят драмата по определен начин , за да покажат скритата емоция, мотивация или значение.

Трифазност на процеса- психодраматичните сесии се състоят от три части : загряване, действие и групова дискусия след завършването на действието.

Играене на роли – протагониста трябва да бъде подготвен да поеме ролята на всички, с които е свързан многозначително в психодрамата.

Гъвкавост – водещият трябва да се уповава на психодраматичния процес като краен арбитър и негов водач.

Трябва да се запази личната тайна и да няма външни намеси. Членовете на групата поред избират начина , по който другите ще построят травматичните или изпълнени с конфликти събития от миналото им. С помощта на водещия се изследват определени страни от миналото им от различна гледна точка , както и отношенията , които се появяват като следствие от тях в настоящето и се репетират различни разрешения на проблема .

Психодрамата е метод , който често дава резултати при примиряването с трудностите от миналото и превръщането им от начин на живот в спомени.

Тя въоръжава човек с метод и език , с помощта на които да изследва причините , поради които се чувства заседнал, неудовлетворен или в периферията на социалната група или семейството. Рядко дава резултати при кризи, злоупотреба с вещества, фобии и депресии.

Психодрамата може да бъде мощна форма на терапевтична намеса , която може да доведе до освобождаване на задушени чувства и по-дълбоко себеразбиране , а по този начин до конструктивни промени в поведението , но може да има и сериозни отрицателни последствия за участниците , което именно не трябва да се допуска от опитният терапевт .

3 thoughts on “ПСИХОДРАМА

  1. Таня Тодорова каза:

    Интересно ми е , къде мога да се запиша ?

    1. dangelov75 каза:

      Колегата Бостанжиев провежда курсове в Бургас , Русе и София . Може да се свържете с него посредством някоя от формите посочени за връзка с него на адрес http://www.bostandjiev.eu/

  2. dangelov75 каза:

    Следващата сесия ще се проведе на 21.01.2015г в Бургас на адрес : ул. Христо Ботев N8 , от 18:30ч

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *