Рефлекторна дейност и двигателна активност през първата година на детето.

Новородените имат забележителен набор от способности, които са от критично значение за предизвикване на внимание и грижи от страна на родителите. В отношенията с физическия свят и изграждането на своите първи социални взаимоотношения бебетата са активни от самото начало.

 

Рефлекси на новороденото .

РЕФЛЕКСЪТ е вродена , автоматична реакция на определена форма на стимулация.

Функционирането на нервната система осигурява взаимодействието на детето с обкръжаващата среда. Израз на това са движенията на организма в отговор на външни и вътрешни дразнители, първите движения започват още след з-тия месец от вътрешноутробния живот. Някои от рефлексите се наблюдават още в утробата на майката – например смученето на пръста.

Рефлексите са най-очевидно организираните модели на поведение на новороденото. Това са така наречените „безусловни рефлекси“, които са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции имащи за цел да подсигурят първичната адаптация към заобикалящата среда и имат стойност за оцеляването на всяко новородено.

Още 5 минути след раждането зеницата на бебето вече се свива в отговор на действието на силна светлина – зеничен рефлекс (мигане с очи при пляскане с ръце). Този рефлекс не изчезва и предпазва от силна светлинна стимулация.

В еволюционното ни минало, когато новородените са били носени през целия ден основно два рефлекса са помагали на загубилото упора бебе да си върне позицията спрямо тялото на майката. Рефлекса „Моро“ ( прегръщащ рефлекс ) и рефлекса на хващане още наричан „ Робинзоновски“ , който се задейства при допир на нещо до дланта на бебето , при което то здраво го стисва. Адаптивната му функция е да подготви преднамереното хващане. Изчезва към 3-4 месец.

Друг основен рефлекс е този на търсене, той помага на кърменото бебе да открива зърното на майка си. Бебетата го демонстрират само когато са гладни и са докоснати от друг човек , а не когато се докосват сами. Хранителен – докосването до устните предизвиква сукателни движения, които впоследствие се диференцират. Ако новородените не могат да сучат, биологичният ни вид е малко вероятно да оцелее дори в рамките на едно поколение. Бебетата дори приспособяват натиска си на сучене съобразно лекотата с която тече млякото.

Няколко основни рефлекса формират основата на сложни моторни умения, които ще се развиват по-късно. Когато са държани изправени , а босите им крака докосват плоска повърхност, новородените демонстрират примитивна реакция  на ходене, наречена – рефлекс на танцуване. Когато този рефлекс се упражнява редовно, бебетата правят повече рефлекторни танцувални движения и е вероятно да проходят няколко седмици по-рано , отколкото ако танцуването не се практикува. Няма обаче специална нужда от практикуване на рефлекса на танцуване, защото всички нормални новородени прохождат навреме.

Отбранителен рефлекс  – детето отдръпва глава и затваря очи, ако когато го държим във вертикално положение приближим рязко до лицето му длан, размахва ръце и крака , ако дръпнем силно пелената му.

Рефлексите помагат на родителите и бебетата да установят носещо удовлетворение взаимодействие. Бебе, което успешно намира зърното, суче лесно по време на храненията и хваща, когато ръката му е докосната , насърчава родителите си да реагират с любов.

Повечето рефлекси изчезват през първите шест месеца заради постепенното увеличаване на волевия контрол над поведението и развитието на мозъчната кора.

 

Двигателна активност.

Развитието на моториката се изразява в придобиването на умения посредством, които детето овладява не само собственото си тяло, а и средата на живот. Всяко умение е съвместен продукт на четири фактора:

  1. Развитие на централната нервна система.
  2. Развитие на способностите на тялото за движение.
  3. Цел, която си е поставило детето.
  4. Подкрепа от средата на умението.

Теория за динамичните системи на моторно развитие – овладяването на моторните умения включва придобиването на все по-сложни системи на действие. Когато моторните умения работят като система, отделните способности се обединяват и всяка сътрудничи с останалите, за да даде по-ефективни начини за изследване и контролиране на средата.

Промяната във всеки елемент прави системата по-нестабилна и детето започва да изследва и избира нови, по-ефективни моторни модели.

Развитието на движенията следва два основни принципа:

  1. “От главата към опашката” – двигателният контрол на главата изпреварва този на туловището, а то на своя страна на крайниците.
  2. “От центъра навън” – контролът на ръцете предшества контролът върху шията, а тя този върху пръстите.

Последователност на моторното развитие.

Грубо моторно развитие – се отнася до контрола върху действията, които помагат на новородените да се движат в средата, например пълзене, сядане, изправяне и ходене. Когато умението се придобива за пръв път, бебетата трябва да го усъвършенстват. Например в ученето да ходят , децата практикуват шест или повече часове дневно изминавайки сумарно огромни дължини. Постепенно неговите малки нестабилни стъпки се променят в по-големи, пръстите им сочат напред, а краката им се движат по-близо едни до друг и са по-симетрично координирани. След като движенията се повтарят хиляди пъти, подпомагат създаването на нови връзки в мозъка, които управляват моторните модели.

Фино моторно развитие – Фина моторика са онези малки движения, които извършваме с ръцете си и които изискват много голяма точност. За целта, всеки трябва да умее да движи независимо пръстите си и да може да противопоставя палеца на останалите пръсти.

Новороденото поставя началото на  развитие на тези умения още в края на 4та седмица , когато насочва ръката си към обекта, който е поставен пред него (преддостигане) .

От всички моторни умения посягането може би играе най-голяма роля в когнитивното развитие на новороденото. Когато хваща неща, обръща ги и наблюдава какво става, когато ги пуска , бебето научава много за гледките, звуците и осезателните качества на обектите.

Посягането и хващането, подобно на много други моторни умения, започват като груба, дифузна дейности се придвижват към овладяване на фините движения. През първите девет месеца бебетата замахват много некоординирано ( наречено предпосягане ) към обекта пред тях, но заради лошия контрол на ръцете и китките рядко влизат в контакт с обекта. Подобно на рефлексите на новороденото, предпосягането в крайна сметка се изоставя около 7 седмична възраст. Въпреки това то подсказва, че бебетата са биологично подготвени да координират ръката с окото в акта на изследването.

На около 3 месеца, когато бебето развие нужния контрол върху погледа и ръката и рамото, посягането се появява отново и постепенно точността му се подобрява. Към 5-6 месеца бебетата посягат към обект в стаята. В самото начало зрението е освободено от основния акт на посягането, така че може да се фокусира върху по-сложни приспособявания. През следващите няколко месеца бебетата стават по-добри в посягането само с една ръка и достигането до движещи се обекти. След като бебето може да достигне обекта , модифицира захвата си. Рефлекса на новороденото да хваща се заменя от лакътно хващане – тромаво движение в което пръстите се приближават към дланта.

Около 4-5 месеца , когато започват да се изправят в седнало положение, бебетата координират и двете ръце в изследването на обектите. Към второто полугодие условно започва етап на Противопоставяне на палеца към пръстите, към 7-8-мия месец разположението на пръстите се съотнася с формата на предмета, който се хваща. През 9-тия месец противопоставянето на пръста и координацията на двете ръце вече трябва да е налице. След това способността да се манипулират обектите много се разширява. Едногодишното дете може да вдигне малки предмети като стафида, да завърта копчета и да отваря и затваря малки кутии. Между 8-11 месеца посягането и хващането са овладени, така че вниманието е свободно от моторното умение към събитията, които се случват преди и след достигането до обекта.

Моторните постижения на бебетата имат могъщ ефект върху социалните им взаимоотношения.

*Материалите по текста са от : Лора. Е . Бърк – Изследване на развитието през жизнения цикъл, и лекционен курс на доц. доктор Йонка Балтаджиева – БСУ.

Направил съм и една обобщаваща таблица по текста:

 Таблица на грубо и фино моторно развитие от 0 до 12м възраст.

ОБЩИ ДВИГАТЕЛНИ УМЕНИЯ НА ДЕТЕТО

ПЕРИОД ФИНИ ДВИГАТЕЛНИ УМЕНИЯ НА ДЕТЕТО
Детето повдига главичка, когато е легнало по корем 0 – 1м
Детето изправя главичка, когато го държат, когато е легнало по корем се повдига на ръце, върти се на гръб 1 -2м Детето задържа дрънкалка за кратко време
Детето се опитва да достигне дрънкалка, когато тя се държи над гърдите му 3 – 4м  Детето се заглежда в малки предмети
Детето се обръща първоначално от корем на гръб, а по-късно от гръб на корем 4 – 5м Детето изучава предметите с ръце, очи и уста
Детето се обръща първоначално от корем на гръб, а по-късно от гръб на корем 5 – 6м
Детето седи седнало без подкрепа, лази 6 – 7м Детето прехвърля предметите от едната ръка в другата
7 – 8м
Детето се изправя само, като се издърпва за неподвижна опора 8 – 9м
Детето ходи с подкрепата на възрастен 9 – 10м Детето удря два предмета, като ги държи по един във всяка ръка
10 – 11м
11 – 12м

Детето може да взема малки като стафида предмети.

*това са приблизителни периоди – на лице са индивидуални различия в развитието при децата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *