Теми Когнитивната психология на Р.Стърнбърг

   Теми Когнитивна психология

   1   Когнитивна психология- определение и развитие. Влияние на философията, биологията инженерните науки, съвременните технологии.

Когнитивната психология е изучаването на начина, по който хората възприемат, учат , помнят и мислят за информацията.

Още от древността хората размишляват как да постигнат разбиране на истината. Платон твърди, че рационализмът предлага ясен път към истината докато Аристотел е застъпник на емпиризма като път към знанието. По късно Кант предлага синтез на тези противоположности.

Към 20ти век психологията се оформя като самостоятелна наука. Вунд се съсредоточава върху структурата на психиката водейки до структурализма докато Джеймс и Дюи се съсредоточават върху психичните процеси функционализъм . От двете противопоставящи се схващания се ражда асоциационизма на Ебингхаус и Торндайк. Той проправя пътя на бихейвиоризма който се фокусира изцяло върху наблюдаемите връзки между поведението и конкретните условия на средата. Бихейвиористите отхвърлят че има смисъл да се разбере какво става вътре в съзнанието на един човек. Изследващите бихейвиористи отбелязват ролята на познавателните процеси в повлияването на поведението. Сливането на мисленето и развитието в множество области води до появата на когнитивната психология.

Науки като биологията дават ясна представа за физиологията на нашият мозък и нервна система , за процесите на тяхната работа , което дава отговори на въпроси като например : Кои са физиологическите основи на познавателната дейност?

Инженерните науки дават средствата за емпиричното изучаване на процесите на възприятие и обработка на информацията , а с помощта на съвременните технологии се дава възможности за един нов спектър на изследване. Навлиза се в полетата на възможностите за създаване на изкуствен интелект наподобяващ или поне имитиращ процесите протичащи в човешкият мозък по отношение на възприемане , учене и обработка на информацията.

 

2      Изследователски методи в К.П

 Изследователските методи преди всичко имат цели.

Тези цели включват , събиране на данни , анализ на данни, разработване на теория, формулиране и проверка на хипотези, и вероятно приложение към среда извън изследователската.

Конкретните изследователски методи биват:

Лабораторни и други контролирани експерименти

Психобиологични изследвания

Самоотчети

Изследвания на случаи

Натуралистично наблюдение

Компютърни симулации и изкуствен интелект.

  • Експеримента обикновено се извършва в лабораторна среда, като се контролират възможно повече аспекти на експерименталната ситуация.

Аспектите на изследването които се манипулират и регулират от експериментатора наричаме Независими променливи , а тези които остават постоянни Зависими променливи .
Има и друг вид променливи които са оставени без контрол и за тях понятието е Замърсяващи.

За успеха на експеримента е необходим добър подбор –представителна и случайна извадка от популацията , която представлява интерес. До минимум да се сведе влиянието на замърсяващите променливи , и средата да бъде приведена до максималното възможно реалистично състояние.

  • Психобиологично изследване . То служи за изследване на взаимоотношението между когнитивното изпълнение и събитията и структурите в главният мозък.

Това изследване принципно се дели на три категории:

1 Postmortem- изучаване на мозъка на човек след смъртта му

In vivo – докато човек е жив.

2 Техники за изучаване на изображения на структури или на активност в мозък на човек за когото се знае, че има определен познавателен дефицит

3 Техники за получаване за мозъчни процеси по време на нормално изпълнение на познавателна дейност.

  • Самоотчети – собственият разказ на човек за познавателните му процеси.
  • Изследване на случай- задълбочено изследване на отделни хора с придобити мозъчни наранявания или проблеми, които не може да бъдат предизвикани в лабораторна среда.
  • Натуралистично наблюдение – детайлно изследване на познавателното представяне във всекидневни ситуации и нелабораторен контекст.

Компютърните симулации – в тях изследователите програмират компютрите да имитират определена човешка функция или процес.

Понякога разграничаването между компютарна стимулация и изкуствен интелект е мъгляво, но разликата основно се изразява в начина на програмиране и докато в комп. Симулация , машината има за цел да имитира начина на мислене в изкуственият интелект се стреми да се направи програма реално следваща и развиваща когнитивни способности на машината.

3.Познавателната дейност на мозъка – мозъчна кора и локализация на функциите

Нервната ни система е разделена на две основни части – централна и периферна. По-отговорната за психичните процеси и образуването на съзнание е централната нервна система. Нейните основни части са главният и гръбначният мозък. Тя се свързва с останалите части от тялото ни чрез невронните връзки в периферната нервна система. Главният мозък е тази част от ЦНС, която регулира всички аспекти на поведението – от жизненоважните и животоподдържащи системи като дишане и храносмилане, до висшите когнитивни функции на съзнанието като възприемане, запомняне, предвиждане, реч. Гръбначният мозък е частта, която свързва главният мозък с периферната нервна система и предава импулсите помежду им. Предаването и обработката на информацията се извършва от клетки, наричащи се неврони. Те са свързани в една информационна мрежа, като чрез елекромагнитни импулси предават информацията от една клетка на друга до главният ни мозък, където тя бива обработена. Всички наши преживявания и цялото ни поведение зависят от дейността на невроните. Главен мозък – структура: главният ни мозък е изграден от няколко части. Той е разделен на две полукълба, наричащи се хемисфери и състоящи се от мозъчна кора и мазолесто тяло. Лявата хемисфера е свързана с дясното ни зрително поле. Нейни основни поведенчески функции са анализирането на информацията, обработката на думи, цифри, говор, четене, писане, смятане. Дясната хемисфера е свързана с лявото ни зрително поле, взима участие в процеси като пространствено ориентиране, музика и неезикови звуци, разпознаване на лица и сложни геометрични форми. Друга част от главният ни мозък, взимаща радикално участие в изграждането на психиката ни е лимбичната система. Тя е изградена от две части – хипокамп и амигдала. Хипокампът е свързан с възможността за запаметяване и дълготрайна памет. Нарушения в тази част на мозъка водят до неясни спомени и трудно запаметяване на нова информация. Амигдалата е свързана с емоциите. По-голямата част от емоционалното поведение и обучение на човека минава първоначално през тази част на мозъка, като е доказано, че увреждания в областта на амигдалата водят до емоционални разстройства и абнормно поведение. Останалите съставни части на главният мозък  са малкият мозък, отговорен за стойката, баланса на тялото и координираните движения, Таламус, който придвижва сетивните импулси ( като зрениe и слух ) към мозъка и мозъчните „правителства“, Хипоталамус, поддържащ хомеостазиса на тялото и Ретикуларна формация, отговорна за съня и бодърстването.

Мозъчна кора и локализация на функцията.

Мозъчната кора е пласт дебел от 1 до 3 мм , който обвива повърхността на мозъка. Мозъчната кора е нагъната с което способства иначе голямата и площ от около приблизително 1 кв/м да се вмести в пространството на черепа. Браздите на мозъчната кора се наричат Суклкуси , а големите гънки Фисури, разстоянието между тях е известно като Гируси, които са изпъкналости между другите две.

Мозъчната кора формира външният пласт на двете полукълба на мозъка лявата и дясната мозъчна химисфера. Макар да изглеждат еднакви двете полукълба изпълняват различни функции и обслужват различни перцептивни усещания например. По принцип преносът на преносът на импулси е Контралатерален, което значи , че усещанията от дадена страна на тялото примерно лявата се пренасят до дясната химисфера и обратно. Осъществява се и известен Ипсилатерален пренос, тоест към същата страна и химисфера съответстваща на страната от която идва усещането.

Мазолестото тяло е плътен агрегат от нервни влакна свързващ двете мозъчни полукълба.

Мозъчната кора в различните полукълба е развила зони специфично отговарящи за определени дейности.
Например в лявата химисфера са зоната на Брока отговаряща за речта и зоната на Вернике за разбиране на езика. По разположение и на двете химисфери пък са зоните на моторната кора и сензорната кора , които съответно контролират действията на различни части от тялото и сетивните усещания от тях . В задната част на мозъчната кора пък е зоната на зрителното възприятие.

 

4 Мозъчни разстройства

Редица са мозъчните разстройства , които могат да влошат познавателното функциониране на мозъка , някои от тях са :

1 Мозъчният инсулт – Бива два типа исхемичен – предизвиква се от натрупване на мастна тъкан , която запушва кръвоносните съдове в продължение на години. Парче от тази тъкан се откъсва и засяда в артериите на мозъка. Може да се лекува с медикаменти за разсейване на съсирека.

Вторият е хеморагичен – резултат е от разкъсването на кръвоносен съд в мозъка при който кръвта се излива в заобикалящата тъкан , което води до смърт на мозъчните клетки в засегнатите зони.

В зависимост от поразените зони от инсулта може да има парализа, болка, вдървеност , загуба на речта, загуба на разбирането на езика , влошаване на мисловните процеси, за губа на двигателните способности за някои части на тялото и други.

Симптомите могат да са :

  • Вкочаненост или слабост в лицето ръцете и краката ( особено в едната страна на тялото)
  • Объркване, трудности в говора или разбирането на речта
  • Разстройство на зрението в едното или и в двете очи
  • Замаяност проблеми с ходенето , загуба на равновесие или координация .
  • Тежко главоболие без известни причини

2 Мозъчни тумори или неоплазми– могат да засегнат познавателните процеси по много сериозен начин. Могат да се появяват както в сивото така и в бялото вещество на мозъка. По често срещани са в бялото вещество на мозъка. Има два типа, такива които започват в мозъка Първични ( повечето детски са такива) и Вторични, започнали някъде другаде в тялото и разсейвани чак до мозъка.

От своя страна биват доброкачествени – не съдържащи ракови клетки- успешното им отстраняване почти изключва възможност за появяването им наново.
Злокачествени – съдържат ракови клетки , разпространяват се и сериозно застрашават живота на жертвата.

И в двата случая зависи от засегнатата зона в мозъка , но могат да предизвикат сериозни когнитивни нарушения.

Симптоми:

  • Главоболие ( обикновено по-тежко сутрин)
  • Гадене или повръщане
  • Проблеми с равновесието или ходенето
  • Промени в настроението , личността или способността за концентрация
  • Проблеми с паметта
  • Мускулни спазми или конвулсии
  • Вкочаненост или изтръпване на ръцете и караката

3 Наранявания на главата. – обикновено са механично предизвикани в следствие на злополуки .

Те са два вида :

Наранявания с незасегната черепна кутия- тогава пораженията са само по мозъка

Наранявания със нарушаване целостта на черепната кутия .

Нараняванията са изключително често срещани като една голяма част довеждат до трайна инвалидност.

В зависимост от локализацията на нанесеното увреждане симптомите могат да са :

  • Безсъзнание
  • Анормално дишане
  • Сериозна рана или фрактура
  • Кървене или изтичане на бистра течност от носа
  • Нарушаване на речта или зрението
  • Зеници с различни размери
  • Слабост или парализа
  • Болки във врата или вдървеност
  • Припадък
  • Повръщане повече от 2-3 пъти
  • Загуба на контрол върху пикочният мехур и червата.

При всички видове мозъчни разстройства от голямо значение за успешното им лечение е бързото им откриване , характеризиране и подбор на най- удачен метод за лечение.

 

  1. Усещане. Стимулация и сензорни преживявания

Усещането е процес, при който стимулацията от околната среда се превръща в нервни импулси, които се интерпретират от мозъка. Специализираните клетки в различните ни сетива, преобразуват стимулацията от околната среда в неврохимични сигнали, които биват интерпретирани. Мозъкът различава сигналите от различните сетива, тъй като те постъпват по специфични нервни пътища, стимулиращи различни части от мозъчната кора. Стимулите, възбуждащи тези специализирани клетки са външни и физични (светлина, звук и тн.) , като за да бъдат уловени, те трябва да са достатъчно силни, за да бъдат уловени от рецепторите. Силата, която е необходима, за улавяне на външния физически дразнител се нарича сензорен праг. Той се дели на два вида – абсолютен и дференциален. Абсолютният праг е най-ниското ниво на стимула, което предизвиква усещане. Диференциалният праг е най-малкото изменение в интензитета, което може да бъде открито.

Например – абсолютният праг за слухът ни е звука на ръчен, механичен часовник, на 6 метра разстояние, в тиха обстановка. За вкус – една чаена лъжица захар, в 7,5 литра вода и др. Густав Фехнер разработва скала, която по късно става известна като „закон на Фехнер“. Според него са необходими все по-големи нараствания в стимулния интензитет, за да се предизвикат еднакви нараствания в силата на усещанията. Тази теория обаче не е достатъчно обобщителна, защото увеличаването на удар с електрически ток, например, води до многократно увеличаване на усещането от удара. По-късно в Харвард откриват, че силата на усещане е пропорционална на силата на дразнене, повдигната на степен, която  обаче е различна за всяко сетиво. Съществуват и две теории, които обясняват как критериите влияят на сензорните преценки. Първата от тях е теория за откриване на сигнала, която отделя чувствителността (дразненията) от процесите на решение. Например – ако работите с радар, показващ самолети като малки петънца, и се съмнявате дали сте уловили даден стимул, то работейки на летище сте по-склонен да грешите в преценката си по посока „да“, стараейки се да избегнете сблъсък с друг самолет. Ако обаче сте във военновъздушна база, сте по-склонен да грешите в преценката си по посока „не“, защото преценката ви ще вдигне цял куп тревоги, че ви нападат. Втората теория е за нивото на адаптация и показва как чувствителността се изменя в зависимост от миналия сензорен опит. Тази теория може да се обясни по следният начин – поставяйки едната си ръка в съд с гореща вода, а другата в съд със студена вода за около 2 минути и след това поставяйки двете си ръце в съд с хладка вода, то тази, която е била в горещата ще чувства водата по-студена, а тази, която е била в студената вода, ще чувства хладката такава по-топла.

 

  1. Зрение

 Зрението е способността на мозъка ни да вижда чрез неговият  сетивен орган – окото. Зрителната стимулация попада в окото под формата на физически стимул (светлина) и достига до мозъка ни под формата на кодиран нервен сигнал, който той разшифрова. Светлината навлиза в окото, преминавайки през роговицата (прозрачна обвивка в предната част на окото) и лещата (прозрачна структура, която фокусира светлината). Обемът светлина, който навлиза в окото ни се контролира от зеницата. При слаба светлина

(например през нощта), зеницата се разширява, за да може повече светлина да постъпи в окото за по-добро зрение, а при силна слънчева или изкуствена светлина тя се свива, намалявайки количеството на разсеяната светлина, позволявайки ни да виждаме по-ясно. Важно е да се отбележи, че размерът на зеницата може да бъде диктуван и от психични фактори – когато трябва да фиксираме зрението си – тя се свива (например четейки), а може и да се разшири, когато възприемаме сексуално привлекателен обект. Специализираните рецепторни клетки, които „разкодират“ светлината са два вида – пръчици и колбички. Принадлежащи на различни рецепторни системи, те взаимно се допълват, позволявайки ни да виждаме и разпознаваме признаци като цвят, текстура и форма. Колбичките са 6 до 8 милиона и са разположени главно в центъра на ретината. Тяхната функционалност е най-добре изразена на дневна или силна изкуствена светлина, като от тях зависи нашата зрителна острота, както и цветното зрение. Пръчиците на свой ред са далеч по-многобройни, като надвишават 120 милиона и са локализирани в периферията на ретината. Те ни позволяват да виждаме слабата светлина (нощ), разпознавайки като цветове само бяло, черно и някой нюанси от сивото. Начинът, по който физическата светлина се трансформира в нервен импулс към мозъка, позволявайки ни да виждаме се дължи на вещество, намиращо се в пръчиците и колбичките, което се нарича родопсин. Той (родопсинът) се разпада от светлината, обезцветявайки я, което генерира нервният сигнал. След като генерира импулса, родопсинът се връща в началното си състояние. Като важна характеристика на зрението може да се определи още и зрителната острота. Тя се получава от сакадите (неволевите фиксиращи движения на окото), като движим погледът си по повърхнината на даден обект, за да възприемем цялата му форма. Интересното е, че ние виждаме ясно само по време на фиксациите и образът върху ретината се размазва при движението от една фиксация към друга. Това остава незабелязано от нас, защото всяка нова фиксация блокира онова, което е било преди нея. Като пример можем да дадем невъзможността ни да проследим движението на очите ни в огледалото, защото е нужна фиксация върху самите движещи се очи.

 

7 Слух

Слухът е нашето качество да улавяме звука, който всъщност е промяна във въздушното налягане, причинено от движението на молекулите. Сгъстяването или оредяването на въздушното налягане се нарича звукова вълна и тя може да бъде уловена от нашето ухо, което преработвайки тази входна информация и изпращайки нервен импулс към мозъка, ние възприемаме като звук. Самият звук има различни свойства – височина на тона, гръмкост и тембър (честота и амплитуда), които биват интерпретирани по различен начин, спрямо вариациите им от нашият мозък. Улавянето на звуковата вълна става чрез ухото ни, което можем да разделим на три части – външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо се състои от ушна мида и слухов канал. Звуковите вълни преминават през слуховият канал и се удрят в тъпанчето, карайки го да вибрира, след което вибрацията се предава на три малки костици (чукче, наковалня и стреме). Заедно те образуват средното ухо. Костиците вибрират с честотата на преминалата и ударила се в тъпанчето звукова вълна, като засилват интензитета й. Тези вибрации се предават на гъвкава мембрана, наричана овално прозорче, която разделя средното от вътрешното ухо и се намира върху стената на змиевидната костна структура, наричана кохлея, чиято функция е да превръща звуковите вълни и вибрации в нервен импулс. Теориите около слуха са доста, но най-известните от тях твърдят, че гръмкостта се кодира чрез броя активирани неврони. Една от тях е честотната теория, според която информацията за височината на тона се предава чрез честотата на отговорите на слуховите клетки. Например тон с честота 400 херца кара базиларната мембрана да трепти с тази честота и слуховите клетки генерират сигнал 400 пъти в секунда. Тъй като слуховите клетки могат да отговорят до почти 1000 пъти в секунда, тяхната честота на разряд може да осигури на мозъка информация за честотата на слуховия стимул. Или иначе казано – колкото е по-висока честотата на разряда, толкова е по-висок тонът.

 

  1. Обоняние

Обонянието е чувството за миризма, като зависи от молекулите на ароматни вещества във въздуха, попаднали в носната ни кухина и уловени от рецепторите, разположени най-горе в нея. Генерирането на нервния импулс започва от улавянето на ароматна молекула от рецепторните власинки, наричащи се лиции, разположени в обонятелната лигавица. Импулсът се генерира, когато молекула с определена форма попадне в подходящо оформен рецептор (на принципа ключ – ключалка). Както и при другите сетива, силата на една миризма може да се определи от броя рецептори, които е засегнала. След генерирането на нервен импулс, той отива до обонятелната луковица и от там до различни части на мозъка, стигащи чак до темпоралната и фронталната мозъчна кора. Начините, по които рецепторите биват активирани са два – при вдишване и издишване (през носа). Нови изследвания доказват, че можем да идентифицираме хората, които познаваме, само по миризмата им. Също така други изследвания върху половите различия показват, че жените имат по-добре развито обонятелно чувство. Те могат да разпознаят типично женски миризми като парфюм или лакочестител, храни – кокос или ягодов сироп и за изненада, дори традиционно мъжки субстанции като обрезки от пури или машинно мастило. В допълнение жените превъзхождат мъжете в идентификацията на пола на друго лице въз основа на дъха им или миризмата под мишниците. Доказано е още, че по-голямата част от вкусовото ни възприятие се дължи на обонянието. Като пример можем да посочим, че при  хрема вкусът на ябълка е почти неразличим от този на суров картоф.

 

  1. Кинестезия и равновесие .

Кинестезията – дава информация за положението на тялото и движението на крайниците. Рецептори за разтягане в нашите мускули , сухожилия и стави реагират на промените в дължината на мускулите. Чрез контролиране на амплитудите  и насоката на движение на крайниците кинестезията ни позволява да извършваме координирани движения.

Чувството ни за равновесие се осигуряват от сетивни органи във вътрешното ухо. Три пръстеновидни образувания наречени полуокръжни канали , свързани с охлюва са разположени под прав ъгъл един спрямо друг .

Каналите съдържат течност но не са изпълнени изцяло с нея , и тя свободно се движи вътре в тях. Движението на течността огъва чувствителните власинки разположени в канала , което генерира нервни импулси , разчетени от мозъка като точна позиция на тялото.

Друга структура на равновесието се намира във вестибуларният апарат ( торбичка ) между охлюва и полуокръжните канали. Торбичките са изпълнени с желе-образно вещество , което съдържа малки кристали наречени отолити . Гравитацията притегля отилите и огъва рецепторните клетки карайки ги да генерират нервни импулси в точките на контакт .

Рецепторите в каналите се активират при резки движения и промени на тялото , докато отилите са под постоянното влияние на гравитацията. Двата механизма работят в тандем и осигуряват постоянна представа за положението на главата . При настъпване на дисонанс между зрението и информацията от вътрешното ухо настъпва неприятно чувство на замаяност , наречено –морска болест.

 

  1. Кожна сетивност

 Докосванията са важна част от човешкият начин на общуване. Те варират от приятни до изключително болезнени и всяко от тях има своят социален смисъл.

Кожата е рецептора , който предоставя усещането за допир. Това е най-големият орган в човешкото тяло . Над 600 000 рецептора я правят и най големият рецепторен орган, но въпреки това тя е доминирана от зрението.

И въпреки усещаният които ни предоставя, в крайна сметка зрението е това което окончателно ги предопределя .

Сетивностите от кожата са усещане за допир ( налягане ) с различен усет за дълбочина и сила, още усещания за вибрация, болка, топло и студено. Някои усещания като сърбеж и гъдел са комбинация и от четирите елемента на усещане.

Като крайни рецептори на нервната система , кожните такива дават понякога и обратна връзка , която е всъщност с вътрешен произход, следствие на проблеми в нервната система.

Кожната сетивност е както цялостна така и локална , тя дава възможност в различни свои части да чувства в едно и също време усещане за студено и топло и рязко да ги разграничава.

  1. Възприятие – от усещане към представа

 Възприятието включва организация и интерпретация на сетивна информация в смислено (семантично) преживяване. То води до представа, организирайки перцептивните усещания. Предвид факта, че зрителната сетивна информация е около 70% от сетивната информация, постъпваща в мозъка ни, изграждането на представа без информацията постъпваща от зрението, би било трудно постижимо. Възприятието има няколко характеристики –

Перцептивната константност е свързана най-вече с възприятието за размер и форма на обектите. Например – движейки се към къща, образът й ще става все по-голям върху ретината, но това няма да доведе до представата, че обектът увеличава размерът си, а, че ние сме все по-близо до него. С други думи виждаме константно дори когато стимулите регистрирани от сетивата ни, се променят. Перцептивната константност се управлява от това , което знаем за света тя е повлияна от неизменните взаимоотношения между обектите и техния контекст в средата.

Възприятие за дълбочина – това е причината да възприемаме 3D пространството, използвайки бинокулярните насоки за дълбочина- бинокулярното събиране ( се основава на степента до която двете ни очи трябва да се обърнат навътре едно към друго с приближаване на обекта ) и бинокулярното разминаване (се основава на факта, че всяко от двете очи получава леко различен образна един и същ обект). Освен това възприятието за дълбочина е подпомогнато от монокулярни насоки за дълбочинност. Те включват градиенти на структурата, относителния размер, припокриването, линейната и въздушна перспектива, височината на плоскостта на картината и паралакса на движение.

Гещалтистки подход на възприятие- закон за (сбитостта) възприятието – ние сме склонни да възприемаме всяка зрителна последователност по начин, който организира най-просто отделните елементи в стабилна кохерентна форма.

Включва:

  • Фигура –фон ( фигура е всеки обект който се приема като акцентиран , той винаги се възприема спрямо някакъв отстъпващ)
  • Близост ( когато възприемаме обекти сме склонни да виждаме тези които стоят близо един до друг, като формиращи групи)
  • Сходство ( склонни сме да групираме обектите на базата на тяхното сходство)
  • Непрекъснатост ( склонни сме да възприемаме гладко течащи или непрекъснати форми за сметка на прекъснатите и нарушени)
  • Завършеност ( склонни сме перцептивно да завършваме обектите, които всъщност не са пълни)
  • Симетрия ( склонни сме да възприемаме обектите като формиращи огледални образи около центъра си)

 

  1. Теоретични подходи към възприятието

 Теория на Гибсън за преко ( директно )възприятие. – няма нужда от висши познавателни процеси или нещо друго , за да посредничи между сетивните ни преживявания и възприятията. В реалният свят обикновено в течение на времето съществува достатъчната контекстуална информация за да се правят перцептивни преценки.

Теории за обработка отдолу нагоре и отгоре надолу.

Теоретиците предпочитат теориите отгоре надолу, които се водят от висши познавателни процеси, съществуващо познание и предварителни очаквания , които влияят на възприятията.

Теории отдолу нагоре :

За шаблона, За прототипа, За характеристиките и структурно описателна( чрез компоненти).

Теорията за шаблона , гласи , че в паметта си сме складирали хиляди набори от Шаблони, които са силно детайлизирани модели , които потенциално бихме могли да разпознаем.

Теория за прототипа, става въпрос за съчетаване на прототип, нещо средно за клас от свързани обекти или модели , които интегрират всички най типични характеристики на класа. Модела на прототипа обяснява възприятието за конфигурация . Например поредица от точки , може да придобие форма на някаква геометрична фигура или нещо друго вече познато.

Теория за характеристиките. Според нея се опитваме да съчетаем характеристиките на модел с тези съхранявани в паметта, а не да съчетаваме цял модел с шаблон или прототип.

Теория за разпознаване чрез компоненти. Бързо разпознаваме обектите като наблюдаваме ръбовете им и след това ги декомпозираме на геони ( геометрични форми), а геоните рекомпозирамев алтернативни подреждания.

Подходи отгоре надолу

Конструктивно възприятие . Възприемащия изгражда ( конструира) познавателното разбиране( възприятие) на даден стимул. Той използва сетивната информация като основа за структурата, но и други източници на възприятие за да изгради възприятието. Това е известно като висше възприятие . Висшето мислене играе важна роля във възприятието, подчертавайки ролята на ученето.

 

  1. Дефицити на възприятието

 Една основна хипотеза е че има два отчетливи зрителни пътя: един за идентифициране на обектите , друг за откриване къде са разположени те в пространството. Изследователите наричат това хипотеза за какво/къде.

Алтернативната интерпретация приема, че двата пътя се отнасят не до това , кои и къде са нещата , а по-скоро до какви са те и как функционират. Това е известно като хипотеза какво/как.

Два дефицита на преработка подкрепят хипотезата какво/как.

Често за разбирането на възприятието се изучават хора , чиито перцептивни процеси се различават от нормалното. Пример са хора които страдат от Агнозия- тежък дефицит в способността да се възприема сетивна информация.

Има много видове агнозии и не всички са зрителни. Агнозиите често се предизвикват от мозъчни лезии. Друга основна причина е недостиг на кислород до зони на мозъка.

Хората със зрителна агнозия имат нормални усещания за това което е пред тях но не могат да разпознаят какво виждат.

Разстройство на темпоралната зона на кората може да доведе до симултагнозия. При нея човек е неспособен да обръща внимание на повече от един обект в даден момент.

При пространствената агнозия човек има огромна трудност във всекидневната среда.

Прозопагнозията е тежко увредена способност да се различават лица.

Има още Слухова агнозия – неспособност да се различават правилно звуци.

Агнозиите обикновено са трайни увреждания , които са нелечими , но има възможности при някои от тях потърпевшият да се научи как да компенсира във възможно най-голяма степен тези дефицити.

Друг различен тип перцептивен дефицит е зрителната атаксия. Тя е неспособност да се да се използва зрителната система , за да ръководи движението. Хора с този дефицит имат проблем да посягат и да хващат обекти.

Срещат се и аномалии във възприятието на цветове . Той е много по често срещан при мъжете и обикновено е генетично свързан. При този дефицит човек не може да идентифицира различия във възприятие на цветове. Най тежка форма е пълната липса на цветоусещане познато като монохроматичност.

Още от най срещаните дефицити на възприятието са Акинетопсия- селективна загуба на възприятие за движение , човекът е неспособен да го възприема.

Ахроматопсия – наследствено разстройство , такива хора разчитат само на пръчиците в ретината за възприемане на образ и на практика нямат никакво цветно зрение.

 

  1. Внимание- определение, връзка със съзнанието.

Вниманието – е средство чрез което активно преработваме ограничено количество информация от огромното количество което е налично благодарение на сетивата, съхранените спомени и другите ни познавателни процеси.

Основна функция на вниманието е индентифицирането на важните обекти и събития в средата. Това се отнася до способността на човек да обръща внимание на поле на стимулация за дълъг период , като обикновено стимулът рядко може да се открие.

Разновидности на вниманието са Бдителността –пасивно чакане на събитието да се появи и Търсенето- активно издирване на стимула.

Съзнанието включва както чувството на осъзнаване, така и съдържанието или осведомеността, известна част от които могат да са във фокуса на вниманието. Вниманието и съзнанието формират два препокриващи се набора.

Смятало се е че вниманието е също като съзнанието , днес обаче е ясно че една част от преработката във вниманието сетивна и спомняна информация се осъществява без осъзнаване.

Съзнанието ни позволява да следим взаимодействието си със средата да свързваме миналите и сегашни преживявания и ни дава чувството за непрекъснат поток на опита, както и да контролираме и планираме бъдещи действия.

Предсъзнанателно ниво на обработка на информацията е неосъзнат процес при който се създават предварителни асоциативни връзки при което даден стимул увеличава вероятността следващ свързан или идентичен лесно да се преработи. Например , ако някой ни говори на дълго и широко за телевизия и  сателитни чинии и по-късно чуем думата чиния , приоритетно ще я свържем със сателитна такава , а не чиния за хранене.

Друга форма на протичане на взаимния процес на внимание и съзнание е на автоматични процеси на преработка на информацията , които по своята природа са относително бързи и паралелни и в по-голяма част протичат извън осмисленото съзнание.

 

  1. Селективно и разделно внимание.

 Основна функция на вниманието е идентифицирането на важните обекти и събития в средата.

Хората използват селективното внимание, за да проследяват едно съобщение и едновременно с това да пренебрегва другите.

Слуховото селективно внимание например е известно като проблема на коктейлното парти ( Колин Чери)–това е процес на проследяване на един разговор пред лицето на разсейващи други. Чери забелязва как дългите речи по партитата отегчават хората и те се концентрират върху разговорите на по- близко стоящите наоколо хора.

Зрителното селективно внимание – хората се опитват да се справят с повече от една задача едновременно , но това се оказва по-лесно , ако задачите които изпълняват са автоматизирани за разлика от изпълнение на повече от една контролирани задачи подбрани селективно. Същевременно с практиката човек успява да повиши справянето със задачи изискващи съсредоточаване.

Теории за филтъра и за гърлото на бутилката– Моделите за селективно внимание са няколко различни вида. Те се различават по два начина .
Има ли отчетлив филтър за постъпващата информация ?

Ако има къде в преработката се появява филтъра?

Модел на Бродбент

Теорията му за вниманието е че филтрираме информацията веднага след като тя се регистрира на сетивно ниво. Множество канали на сетивни входящи данни достигат до филтъра на съзнанието, а той позволява само на един канал на сетивната информация да премине през него за да достигне перцепривните процеси.

Модел на Мори

Според Мори селективният филтър блокира по, голямата част от информацията на сетивно ниво, но някои много изпъкващи и лично важни съобщения , обаче са толкова силни че пробиват филтриращият механизъм. Едно такова е личното ни име например, което споменато в реч винаги би било отчетено от нашето внимание.

Многомодална теория – приема че вниманието е гъвкаво. Изборът на едно съобщение пред друго може да се направи на различни точки в хода на преработка на информацията. Според тази теория обработката на информация се извършва на трие етапа.

  1. Човек конструира сетивни представи за стимулите.
  2. Човек конструира семантични представи

Нито един от тези етапи не е напълно съзнателен

  1. На етап три представите от етапи 1 и 2 стават съзнателни.

 Синтез на Нийсър – Той предлага идеята , че има два процеса които ръководят вниманието: Предвнимателни и такива на вниманието. Предвнимателните са бързи и се осъществяват паралелно . те се използват само за забелязване на физическите сетивни характеристики на неследените съобщения, но не извличат значения или взаимоотношения.

Внимателните контролирани процеси се появяват по-късно , изпълняват се серийно и отнемат време и ресурси на вниманието , например работна памет. Освен това могат да се използват за наблюдението на взаимоотношенията между характеристиките и служат за синтезиране  на фрагменти в представата за обекта.

Теория за ресурса на вниманието – тя казва , че хората имат фиксирано количество внимание , което могат да решат да посветят според изискванията на задачата.

Ефект на Струп –  Демонстрира психологическата трудност в селективното внимание . Експеримент в който са изписани цветове , но са напечатани с мастило несъответстващо на изписаният цвят демонстрира неспособността на зрял човек да се концентрира понеже четенето вече е автоматичен процес. Обяснението е , че в теста на Струп думата за цвят активира коровият път за казване на думата, Обратно името на цвета на мастилото активира пътя за назоваване на цвета. Първият път обаче интерферира с втория, следствие на което се изисква достатъчна сила на активацията за да се назове цвета , а не тази на четенето на думата.

Разделно внимание – Адаптивното поведение изисква от нас да обръщаме внимание на промените на средата , защото те ни насочват както към възможностите , така и към опасностите.

Разделното внимание способства изпълнението на определен брой задачи , някои от които съвсем автоматизирано. Този тип внимание всъщност подбира задачите приоритетно . Например по време на шофиране голяма част от задачите изпълняваме автоматично, но също непрекъснато ни се налага да осъзнаваме заплахите възникващи по пътя. Невъзможността да извършваме тези задачи разделно или пренатоварването на тази ни способност с допълнителни задачи , като разговор по мобилен телефон например, повишава вероятността да пренасочим вниманието си , към не толкова съществени за шофирането задачи с което съответно да повишим риска от инцидент .

 

  1. Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност

 Хората с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност ( ADHD ) имат трудности във фокусиране и разделяне на вниманието си по начин който да им помага да се адаптират по оптимален начин към средата.

Това разстройство обикновено се появява за пръв път в предучилищна възраст или в първите класове.

Изследванията показват че в световен мащаб разпространението на ( ADHD ) е около 12 %. Разстройството обикновено не изчезва с в зряла възраст макар да варира от по тежки задълбочаващи се към намаляващи сериозността си.

Разстройството е описано за пръв път през 1845г от д-р Хайнрих Хофман.

Днес то широко се изследва но никой не знае причините за възникването му и се смята че от части е наследствено. Има доказани връзки с тютюнопушенето и консумацията на алкохол от майката по време на бременността. Други възможни причини са наранявания на главата , съприкосновение с олово, както и някои хранителни добавки.

Три са основните характеристики на ( ADHD ).

  • Невнимание
  • Хиперактивност ( активност надвишаваща нормалната при деца на определена възраст)
  • Импулсивност

Три основни типа

  • Хиперактивен-импулсивен
  • Невнимателен
  • Комбинира невнимателност с хиперактивност и импулсивност.

Невнимателният е единственият свързан с концентрация на вниманието.

Децата с невнимателен ( ADHD ) демонстрират няколко различни симптома.

Лесно се разсейват от нерелевантни звуци и гледки

Често не успяват да обръщат внимание на детайлите

Податливи са на грешки заради небрежност в работата

Често не успяват да възприемат инструкциите внимателно и изцяло

Склонни са да забравят или губят неща от които имат нужда за задачите, като например книги или моливи.

Обикновено скачат от една незавършена задача към друга.

Лечението е предимно с психотерапия и лекарства . Интересен е факта , че в детска възраст процента на момчетата получаващи лекарства за ( ADHD ) е двойно по-голям от момичетата.

 

  1. Когнитивни невронаучни подходи към вниманието и съзнанието

 Едни от основните въпроси на които когнитивната невронаука се опитва да отговори са : Вниманието функция на целият мозък ли е или на дискретни ръководещи модули в мозъка ?

Според Познър системата на внимание в мозъка , не е нито свойство на отделна мозъчна зона , нито на целият мозък.

Познър и Ротбарт правят обзор на изследванията с образни техники в областта на вниманието. Това , което първоначално изглежда като неясен модел на активация, може да се организира ефективно в зони свързан с трите подфункции на вниманието. Изследователите ги дефинират така : НАЩРЕК, ОРИЕНТИРАЩО и ИЗПЪЛНИТЕЛНО внимание.

  • Нащрек се дефинира като подготвеност за обръщане на внимание на предстоящо събитие. Включва целият процес на състояние за подготвеност. Мозъчните зони включени в този процес са:
  • Горна периетална
  • Темпорална периетална връзка
  • Фронтално очно поле
  • Горен коликулус

Дисфункция в тази система води до ( ADHD)

  • Ориентираща – определя се като подбор на стимули на които да се обръща внимание. Включените мозъчни зони са“
  • Синьото петно
  • Дясна фронтална
  • Периетална кора

Дисфункцията с тази система води до аутизъм

  • Изпълнителна – процеси на наблюдение и решаване на конфликти , които възникват между вътрешните процеси., като мислите , чувствата и реакциите. Включените мозъчни зони са:
  • Антириорен цингулен
  • Латерален-вентрален
  • Префронтален
  • Базалния ганглий

Дисфункция в тази система води до болестта на Алцхаймер, гранично личностово разстройство и шизофрения .

Пространствено пренебрегване – това е дисфункция на вниманието при която изследваните лица пренебрегват половината от зрителното си поле, което е контралатерално, или на противоположната химисфера с лезия.

Проблема е резултат от системи , които взаимно се потискат. Дължи се предимно на унетерални лезии в париеталните дялове.

Така засегнатите , могат например да възпроизведат рисувайки само едната половина на картината стояща пред тях.

 

Психофармакологичен подход – това е друг подход към разбирането на процесите на вниманието. Правени са психофармакологични изследвания , които оценяват промените във вниманието и съзнанието свързани с различни химикали, хормони, и стимуланти на централната нервна система, както и депресанти.

 

  1. Памет- модели и изследователски методи

 Памет- тя е средство чрез което съхраняваме и разчитаме на миналите си преживявания за да използваме информацията в настоящето. Като процес тя се отнася към динамичните механизми свързани с въвеждането, съхраняването и извличането на информация за миналият опит.

Разграничават се два типа експлицитна памет – при която се ангажира съзнателно възпроизвеждане. Например да се възпроизвеждат или познават думи, факти или картини от определен набор айтеми.

Имплицитна памет- при нея използваме памет без да осъзнаваме , че го правим. Например при четене на книга , когато несъзнавано си спомняме различни неща.

Епизодичната памет: Тя се отнася до съзнателната система, която служи за възпроизвеждане на личен опит, като например разказване на кратка история или спомен на менюто от предната вечер. Епизодичната памет може да се дефинира и чрез неспособността на хората с амнезия да запомнят определен „опит“

Семантичната памет: Тя служи за съхраняване на фактологични познания, които не са свързани със специфична памет (например – по какво се различава вилица от гребен)

Процедурната памет е тази, която включва използването на предмети, движението на тялото като как точно да караме колело или да използваме химикал. Този вид памет се обработва и вероятно съхранява в малкият мозък.

Традиционен модел на паметта – структурата на паметта се дели на три типа паметови хранилища:

Сетивно хранилище ( сетивна памет), способно да съхранява относително ограничени количества информация за много кратко време. Това е първоначалният склад на голяма част от информацията, която в крайна сметка навлиза в кратковременната и дълговременната памет. Съществува така нареченото иконично съхранение – това съхранение е дискретен зрително сетивен регистър който задържа информация за много кратко време. Информацията се съхранява под формата на икони – графично представяне.

Кратковременно хранилище ( кратковременна памет) съхранява информацията за малко по-дълги периоди от време , но също със сравнително ограничен капацитет. Тя съдържа спомените ни за секунди , а от време на време и за 1-2мин.

Дълговременно хранилище( дълговременна памет ) с много голям капацитет , способно да съхранява информация за много дълго време. Когато говорим за памет обикновено имаме предвид дълговременната такава. Тя съхранява нашите вече добре оформени трайни спомени.

Основни алтернативни модели на паметта.

Те използват понятието работна памет дефинирана обикновено като част от дълговременната и съдържаща част от кратковременната памет. Тя съдържа само най-скоро активираните части от дълговременната памет. Въвежда и извежда тези активирани елементи от кратковременната памет.

Друг модел е рамката на нивата на преработка , която постулира разграничения в паметовата способност на базата на степента , до която айтемите се разработват при кодирането.

Модел на множеството паметови системи – постулира не само разграничение между процедурна и семантична памет, но и между семантична и епизодична памет. Моделът включва идеите за работната памет, семантичните паметови мрежи , разпростираща се активация ,формирането на предварителни асоциативни връзки и паралелната обработка на информация.

19  Паметови процеси – кодиране и пренос на информация; извличане; забравяне и изкривяване на спомените; конструктивна природа на паметта; развитие на паметта

Паметта е нашата способност да кодираме, съхраняваме и извличаме вече съхранена информация, която е резултат от минал опит. Тези три процеса са различни един от друг, като протичат по определен начин. Кодирането е процес, при който трансформираме входящата сетивна информация в представа. Начините, по които можем да кодираме биват: акустичен (звуков), зрителен и семантичен (смислов).

Съхранението на свой ред е запазване на вече преработената информация в дълговременната памет.

Извличането е процесът, чрез който „извикваме“ или си спомняме вече съхранена информация, като то може да бъде паралелно или последователно. Самата тя (информацията), може да бъде преработвана по няколко начина. Те са физическо, фонологично, семантично преработване както и ефекта на себепознанието. С физическото преработване може да свържем буквите (запаметени са по форма), думите на свой ред са фонологично преработени (запаметени според звуковата комбинация), като също така могат и да бъдат семантично преработени – според смисловото значение. Ефекта на себепознанието е способността ни да обработваме и запаметяваме информацията, която свързваме със себе си, която ни описва. Две от основните свойства на паметта са категоризацията и консулидацията. Категоризацията е свойство на паметта, чрез което запаметяваме новите единици, подреждайки ги и разпределяйки в различни общи категории.

Консулидацията е друг начин за запаметяване, чрез който на база вече изградени категории, паметта асоциира новите паметови единици.

Съществува и емоционална памет. Тя е почти изцяло автобиографична, тоест, индивидът свързва спомена си с реалността, която е повлияла на емоциите му. Често паметовите изкривявания (наричани още „фалшиви“ спомени), биват повлияни от автобиографичната памет, заради емоционалността, която може да добавя или отхвърля компоненти, важащи за обективността на запаметената информация. Като пример тук можем да посочим свидетелските показания в съда, където често към една случка има различни версии, заради емоционалното несъответствие в преживяното между свидетелите. Хранилището на цялата паметова информация е разделена на няколко равнища. Първото от тях е сетивното хранилище, където постъпват новите сетивни единици, отговаряйки за спомените спрямо сигурността на сетивата (запомняне на прагове за болка, капацитет на погълната информация и др.). Друго равнище е кратковременната памет, служеща на работната ни памет. В нея (кратковременната памет), можем да извършваме моментни операции, изискващи краткосрочно запаметяване, като решаването на логическа задача, ребуси и други. Съществува и дългосрочна памет, която всъщност е главното хранилище за спомени, като се смята, че нейният капацитет е неограничен. Връзката между краткосрочната и дългосрочната памет се нарича „работна памет“. Нейни елементи са зрително-пространствен скицник, помагащ ни за ориентацията, фонологичен клуп, който задържа и възпроизвежда мисловно вътрешната реч, проверявайки собствените категории, изпълнителен център, който отговаря за допускането на информация и препраща тази, която има нужда от допълнителна преработка и епизодичен буфер, който прави връзката между отделни информационни единици, подреждайки ги смислово.Паметта по принцип се подобрява с възрастта и след това запада на по късен етап от живота .

 

  1. Познанието в паметта-представяне и манипулиране-умствено представяне на познанието. Умствени манипулации на образите. Синтезиране на образ и пропозиции. Представено познание и когнитивни карти.

 Представянето на познанието е формата на онова , което знаете за нещата, идеите събитията и т.н., които съществуват извън съзнанието ви.

Съществуват два типа познавателни структури.

Декларативно познание – познание за фактите което може да се заяви. Примери: дата на раждането ви, името на най-добрия приятел, формата на заека.

Процедурно познание – познание за процедурите, които могат да се прилагат. Примери: стъпките необходими за завързване на обувките, шофиране на кола.

Външно представяне – картини срещу думи

Някои идеи са по-добри и по-лесно се представят в образи , а други с думи.

Пример : Каква е формата на кокошето яйце? – по- лесно е да се нарисува отколкото да се опише. Но ако ви попитат : Що е справедливост ? макар и трудно , абстрактното понятие ще се опише по-лесно с думи отколкото в образ.

За разлика от картините думите обикновено имат символно значение. Например Ако имаме думата КОТКА, тя като цяло не ни дава кой знае каква информация , а само обща представа , докато картина на котка, би ни дала доста по-богата представа, като форма, цвят, порода…..

Умствени образи – Това са умствено изобразени неща, които в даденият момент не се усещат от сетивните органи. Те обаче може да са стимулирани от усещането на някое сетиво , аромати, звуци , които да събудят ясни картинни образи от паметта.

Теория за двойния код: според нея използваме както представен , така и вербален код за представяне на информация. Тези два кода организират информацията в познание.

Умствените образи са аналогови кодове : Както стрелките на часовника са аналогични на преминаването на времето , умствените образи които формираме са аналогични на физическите стимули.

Обратно , символният код е форма на представяне на познанието която е била произволно подбрана да замества нещо и не прилича перцептивно на предстваеното. Отново пример с часовник , но цифров , където символа на цифрата отговаря по същност на времето.

Пропозиционна теория : Алтернативната теория на тази за двойният код. Според нея ние не съхраняваме представите под формата на образи , а по-скоро те наподобяват абстрактна форма на твърдение ( умствен език) . Твърдението е значението лежащо в основата на определено взаимоотношение между понятията. Пример с изреченията : Масата е над котката. И Котката е под масата , които ясно показват взаимоотношенията между масата и котката че Над котката е масата.

Използването на пропозиции има за цел описване на взаимоотношения.

Умствени манипулации на образите :

Хипотеза за функционалната еквивалентност – Макар да не конструираме образи абсолютно идентични с перцептивните, все пак конструираме образи, които са им функционално еквивалентни.

Умствени ротации – представлява трансформиране чрез въртене на зрителният умствен образ на обекта.

Скалиране на образи ( сортиране по големина)идеята е, че организираме възприемането на образи според тяхната големина. Много по детайлни сме към големите образи за сметна на малките. Представите ни за еквивалента на перцептивния образ , не винаги съвпада с представите на другите.

Сканиране на образ – те са функционално еквивалентни на перцептивните .

Когнитивни карти – те са вътрешната ни представа за физическата ни среда, центриращи се , най вече на пространствени отношения. Евристики- съкратени пътища за преодоляване на задачи.

 

  1. Представяне и организация на познанието в паметта: понятия , категории, мрежи и схеми. Организация на декларативното познание. Представяне на процедурното познание.

 Понятието е фундаменталната единица на символното познание, идея за нещо която осигурява средство за разбиране на света. Често понятията се улавят от една дума , напр: ябълка, и се комбинират с други напр: червена, плод….

Категорията е понятие , което организира или посочва аспекти на еквивалентност между други понятия на база на общи характеристики или сходство с прототип. Напр: ябълка, като ябълка от много ябълки, и ябълка като категория плод.

Мрежи – организирането на понятията в категории . Включват използването на определящи характеристики , прототипи и примери , йерархично организирани в семантични мрежи.

Схеми – умствени рамки за представяне на познанието, обхващащи поредица от взаимосвързани понятия в смислена организация. Прим: Схема на кухня , тя ни казва какви неща по принцип бихме могли да открием в една кухня.

Организация на декларативното познание

То е на основата на фактологични понятия на познанието за света .

Организирана е по различни понятия , категории и становища.

Естествени категории – групирани са по естествената им поява в света –птици , дървета…..

Изкуствени категории – планирани или измислени от хората за да служат с определени цели –автомобили, кухненски уреди….

Дефиниращо становище ( характеристика)- задължителен атрибут: за да бъде нещо Х , трябва да има тази характеристика, в противен случай , не е Х. Прим: Ерген – мъж, неженен и в зряла възраст.

Характерно становище ( черти)  – черти , които характеризират или символизират прототипа , но не са задължителни за него. Напр: Игра- обикновено е приятно, има повече от двама играчи и степен на предизвикателство , но също може да не е съвсем приятна, да се играе самостоятелно и да няма степен на предизвикателство .

Синтез- базирана на характеристиките и прототипната теория- Прим : Понятието крадец : ядрото изисква това да е човек отнемащ от другите без разрешение. Прототипа обаче обикновено идентифицира определени хора като по-вероятно да са крадци.

Семантични мрежови модели –паяжина от взаимосвързани йерархично елементи. Възлите са елементи в мрежата, те обикновено са понятия . Връзките между възлите са обикновено етикетирани взаимоотношения Свиня –бозайник.

Представяне на процедурното познание

Моделите за представяне на процедурното познание идват от изследванията на изкуственият интелект. Изследователите опитват да накарат компютрите да изпълняват задачите интелигентно.

Различават се различни модели на начини по, които информацията се представя и обработва.
Серийна преработка – линейна последователна обработка : операция след операция.

Продукция – организиране на познанието под формата на правила, които генерират резултати ( продукция)

Продуктивна система – състои се от целия набор на правила за изпълнението на задачата или използване на конкретно умение . Прим :

Червен светофар- стоп, Зелен светофар- тръгни, тръгване с ляв крак на паважа- стъпка с десен……

  1. Интегративни модели на представяне на декларативно и недекларативно познание

 Комбиниране на представите
Адаптивен контрол върху мисленето ( АСТ ) – Модел на Джон Андерсън , синтез между моделите на серийна обработка на информацията и определени характеристики на семантични мрежи.

Рационални АСТ-R мрежи , включват образи на обекти и съответните пространствени конфигурации и взаимоотношения. Освен това включва времевата информация, например взаимоотношенията , включващи последователност от действия събития или дори реда , в който нещата се появяват . Андерсън описва времевата информация като за „ времеви стрингове“, те съдържат информация за относителна времева последователност. Прим: преди/след, първо/второ/трето и вчера/утре. Те се сравняват с абсолютните времеви референти напр. 14ч, 4 Септември 2004г.

Според модела на Андерсън а, и различни други мрежови модели в даден момент Възлите (са елементи в мрежата, те обикновено са понятия) може да са активни или неактивни. Възела може да се активира директно чрез външен стимул, например усещане , или да се активира от вътрешен стимул, например спомен.

Има ограничение на броят възли които могат да се активират в един момент. В рамките на ограничения капацитет на цялостната познавателна система тази разпростираща се активация е възбудата , която се разпространява по набор от възли в дадена мрежа. С активирането на повече възли разпространението на активацията достига по-отдалечени възли от първоначалния източник и отслабва.

Модели основани на човешкия мозък

Човешкият мозък обработва информацията паралелно, използвайки различни свои зони едновременно. Така мозъкът е в състояние да обработи и процедурното познание , което обикновено включва някаква степен на умение и декларативното познание, което е конкретно паметово , както един телефонен номер.

Паралелна обработка : конекционистки модел.

Това е обработка при която множество операции протичат едновременно . Боравим с огромен брой познавателни операции едновременно чрез мрежа , разпростираща се в неизчислим брой местоположения в мозъка.

Паралелната разпределителна преработка ( ПРП) е различна от семантичната. Тя се състои от подобни на неврони единици . сами по себе си , те не представляват понятия, твърдения или някакъв друг тип информация. Целия модел представлява познанието, а не конкретните единици. Същата идея стои в основата на езика. Отделната буква или звук на думата са относително информативни , но събрани в цяло са много информативни.

Много когнитивни психолози смятат , че съзнанието е поне от части модулно. То има различни центрове на активност , които действат почти напълно независимо един от друг.

Други смятат , че човешкото съзнание се ръководи от редица фундаментални операции. Конкретни познавателни функции са просто вариации на тема.

  1. Свойства на езика

 Език – използването на организирано средство за комбиниране на думи, за да се общува. Дава възможност както за общуване с околните, така и да мислим за неща и процеси , които не можем да чуем , докоснем или помиришем в момента.

Комуникацията е размяна на мисли и чувства посредством езика .

Свойства :

Комуникативен : позволява ни да общуваме с един или повече хора, които споделят езика ни.

Произволно символен : създава произволно взаимоотношение между символ и неговият референт : идея, предмет, процес , взаимоотношение или описание.

Структуриран от правила : има структура, само структурирани подреждания имат значение , а различните подреждания имат различни значения.

Структуриран на множество нива: структурата може да се анализира на повече от едно ниво. Например звукове, смислови единици, думи, фрази.

Генеративен, продуктивен : в границите на езиковата структура използващите езика могат да създават нови изказвания, която възможност на практика е неограничена.

Динамичен : той непрекъснато се развива.

Фундаментални аспекти:

Вербално разбиране : рецептивна възможност за схващане на писмена и говорима езикова формация : думи, изречения, абзаци.

Вербална лекота на говора : експресивната способност да се създава езиков продукт.

Фонема : най-малката единица на речта, която може да се използва за разграничението на едно изказване от друго.

Морфема : най-малката единица , която предава значение в конкретния език.

Речник : пълният набор от морфеми на даден език , или езиковият репертоар на човек.

  1. Процеси на разбиране на езика

 

Разбирането на езика е явление изискващо разнообразни процеси на възприятие и обработка на постъпващата предимно слухова но и визуална информация.

Има разнообразни становища и гледища по отношението на точните процеси съпътстващи разбирането на езика.

Преценено е че човек на родната си реч обикновено възприема до около 50 фонеми в секунда, от друга страна за същото време може да възприема само две трети от отделен неречеви звук. Във възприемането на речта слушателят трябва да преодолее влиянието на препокриването ( коартикулация ) на фонемите върху акустичната структура на речевият сигнал.

Становище за възприятието на речта като обикновено възприятие

Този подход приравнява процесите на възприятие на речта с тези на слуховото възприятие на звуци.

Този тип теории подчертават или съчетаването с шаблони , или процесите на откриване на характеристиките. Те постулират , че име отчетливи етапи на нервна преработка. На един етап речевите  звукове се анализират по своите компоненти , на друг тези компоненти се анализират като модели и се съчетават с прототип или шаблон.

 

Гледище за възприятието на речта като специално

Явлението във възприятието , което води до идеята за специализация е откриването на категориалното възприятие – прекъсващите категории на речевите звуци.  Макар речевите звукове, които наистина чуваме да са к0нтинуум от вариации в звуковите вълни, ги преживяваме категориално.

Семантика…е значението на дума , сричка или звук в езика. Неговия смисъл по отношение на целият контекст.

Денотацият – е строгото речниково значение на думата. Примерно „ Луна“ – като космическо небесно тяло .Конотация – второстепенното по скоро емоционално възприемане . Примерно :  „Луна“ , бяла, светла, мека

Синтаксис – това е анализа на езиковата структура. Той е семантичният начин, по който думите могат да се комбинират и подреждат , за да изграждат смислени фрази и изречения.

 

  1. Усвояване на езика.

 Протичането на усвояване на езика в ранна възраст минава през няколко основни етапа .
Гукане – състои се предимно от гласни звукове. То е устното изражение на бебето , което изследва произнасянето на гласни звукове.

Бърборене – то е предпочитана форма на произнасяни от бебето най типични фонеми за родния му език. Тук се появяват и съгласни звуци.

Изказвания от по една дума – периода на така наречените грешки на свърхзатягането , те са погрешно разширяване на значението на думите в съществуващия речник, за да покрият неща и идеи, за които липсва нова дума. Понякога една дума за детето може да има множество значения , до момента в който то  я „намести“ в най- подходящото.

Изказвания от две думи- телеграфна реч.- между 1,5г и 2,5г децата започват да комбинират думи за да правят изказвания. Членовете, предлозите и други функционални морфеми се изпускат . Затова лингвистите наричат това – телеграфна реч.

Основни структури – Речника бързо се разширява. Той се утроява от около 300 думи на 2г до приблизително 1000 на 3г, а към 4 г възраст децата вече усвояват синтаксиса и езиковата структура на възрастните. Към 5 г възраст повечето деца съставят съвсем сложни и рядко срещани конструкции на изреченията, а на 10г се смята , че езика по същество е същия като при възрастните.

 

Много наблюдения и експерименти подкрепят идеята , че като че ли ние хората сме биологично конфигурирани да възприемаме и учим език. Вероятно хората имат апарат за усвояване на езика .

Проверка на хипотези – има становище според което децата усвояват езика като умствено си съставят пробни хипотези въз основа на вродената им способност да го учат, а после ги проверяват в средата. Следователно, природата и възпитанието работят ръка за ръка.

Имитация – тя моделира езика следствие на инстинктивното имитирана не това което казват другите. Така децата обогатяват и синхронизират речника си спрямо социалното поведение. Тя е и основната причина за формирането на диалектите например .

 

  1. Език и четене

 Четенето по своята същност е сложно. То включва езика, паметта, мисленето, интелигентността и възприятието .

Дислексия – е трудност в дешифрирането , четенето и разбирането на текст . Като цяло не е рядкост в обществото. Това са проблеми с фонологичната преработка, а следователно и с идентификацията на думите. При дислексията  няколко различни процеса може да не работят правилно.

Фонологично съзнание –  Това се отнася за съзнанието за звуковата структура на говоримия език.

Фонологично четене – това е способността да се четат думи съобразно тяхната сложност. Учителите го наричат декодиране на думи.

Фонологично кодиране в работната памет.- това е процеса за запаметяване на поредица от фонеми , които понякога са объркващи.

Лексикален достъп – Той се отнася до способността да се извличат фонеми от дългосрочната памет , а и скоростта с която става това.

Има няколко типа дислексия . Най – известния е развитийната дислексия , която представлява трудност в четенето . Тя започва в детството и обикновено продължава в зряла възраст. Тя има както биологични причини така и такива свързани със средата.

Перцептивни въпроси в четенето.

Независимо от формите и разнообразието в шрифтовете на базата на нашата памет ние съумяваме визуално да възприемем и разпознаем всяка буква , да я превърнем в звук, да я подредим на правилното място спрямо останалите и да формираме дума. Думите комбинираме в изречения на които предаваме смисъл.
Четенето е процес който изисква усвояването на лексикалните процеси за идентифициране на букви и думи.

Фиксации и скоростно четене– Когато четем очите ни се движат на сакади – бързи последователни движения докато се фиксират върху последователни групи текст. Фиксациите са като поредица от поредица от снимки, те са с различна дължина , Читателя се фиксира за по-дълго върху по-дългите думи или по-малко познатите. Последната дума в изречението също получава по-дълго време за фиксация. Фиксират се около 80% от думите в четен текст.

Лексикален достъп – идентификация на думата , която ни позволява да имаме достъп до значението и от паметта. Повечето психолози са убедени , че лексикалният достъп е интерактивен процес.  Той комбинира информация от множество нива на преработка, например характеристиките на буквата , самите букви и думите съдържащи буквите.

Модела на интерактивна активация –  разграничава три нива на преработка на постъпващата информация. Това са равнището на характеристиките на буквите и на думата. Моделът приема, че информацията на всяко ниво е представена отделно в паметта и преминава от едното ниво към другото двупосочно. Първо отдолу – нагоре , започвайки със сетивните данни и изкачвайки се към по-високи равнища на познавателна преработка. Освен това  и обратно , започвайки с висши познавателни процеси, действащи на базата на минали познания и опит , свързани с дадено съдържание.

  1. Език и мислене

 Различия между езиците

Тези разлики отразяват вариациите във физическата и културна среда в която езика възниква и се развива.

Различия има от гледна точка на речника, който е съобразен от нуждите на бита. Например в Бирма има различни думи за разнообразните типове ориз, Арабите има над 20 думи за камила, ескимосите над 25 думи за сняг.

Синтактичната структура на езиците също се различава. Това са различията в реда на подреждане на действия ,деятели обекти ( подлог, сказуемо и допълнение )

Лингвистична относителност – това е твърдението, че говорещите различни езици имат различаващи се познавателни системи и те влияят по различен начин на говорещите различни езици по отношение на мисленето им за света.

Това е хипотезата на Сапир-Уорф : „ ние виждаме и чуваме, а и по различен начин преживяваме други неща , защото до голяма степен езиковите навици на нашата общност предразполагат към определени избори в интерпретацията „

Езикови универсалии – характерни модели на всички езици във всички култури . Например цветовете. Разнообразието в различните езици е голямо, но въпреки всичко те имат названия за характерните основни , като черно, бяло, червено, жълто……

Билингвизъм– Билингвистите са хора владеещи говорно еднакво добре два езика. Въпросът е дали това прави по-добър начинът им на мислене от този на монолингвистите. Спорът остава с отворен окончателен отговор, но все пак съобразно лингвистичната относителност , се предполага един по-широк спектър в начина на мислене , заради предоставеното разнообразие на термини и съответен техен смисъл.

Хипотези за една срещу две системи

Хипотеза за едната система – приема, че двата езика са представени само в една система или мозъчна зона.

Хипотеза за две системи – приема се , че двата езика са представени в две отделни мозъчни системи.

 

  1. Езикът в социален контекст.

Прагматиката е изследването на това как хората използват езика, тя включва социолингвистиката и другите аспекти на социалният контекст на езика. При повечето обстоятелства променяме използването на езика съобразно контекстуалните насоки.

ДИРЕКТНИ

Речеви актове – засягат въпроса какво може да постигнете с речта. По същество има пет неща , които могат да бъдат постигнати с речта.

  1. Представяща реч – това е речеви акт , чрез който човек предава убеждение , че дадено твърдение е вярно. Говорещия може да използва различни източници в подкрепа на своето твърдение.
  2. Директивен речеви акт – опит от страна на говорещия да накара слушателя да направи нещо.
  3. Поемане на ангажимент – говорещият се ангажира с някакъв бъдещ курс на действие. Обещания, клетви, договори, гаранции, уверения , които представляват такъв ангажимент.
  4. Експресивни речеви актове – това са твърдения за психичното състояние на говорещия.
  5. Декларативни речеви актове – самият акт на изказване предизвиква целено ново състояние на нещата.

ИНДИРЕКТНИ

Индиректни молби – чрез тях отправяме молба без да го правим открито. ( Би ли изнесъл боклука ? ) има четири основни начина за отправяне на индиректни молби.

  • Питане или изказване на твърдение за способности.
  • Заявяване на желание
  • Заявяване на бъдещо действие
  • Цитиране на причина

Разговорни постулати – разговорите процъфтяват на базата на сътрудничеството , чрез който искаме да общуваме по начин , който улеснява слушателя ни да разбере какво сме имали предвид. Успешният разговор следва четири максими.

  • Максима за количество – Участието в разговора трябва да е толкова информативно, колкото се изисква, но не по-информативно отколкото е уместно.
  • Максима за качество – Приносът ви в разговора трябва да е истинен , от вас се очаква да казвате това , което смятате за истина.
  • Максима за отношението – приносът в разговора трябва да е релевантен на целите му.
  • Максима за маниера – Трябва да избягвате безсмислени изрази, мъгляви изказвания и целенасочено объркване на тезата .

 

Пол и език

Обикновено усещането е, че мъжете и жените говорят на различни езици…на първо място различията са на основата на културни предпоставки . Освен всичко мъжете и жените имат различия в общуването поради социалните различия в целите на разговора.

 

 

  1. Невропсихология на езика

 Афазия – е влошаване на езиковата функция , причинено от увреждане на мозъка в зоните обслужващи речта.

Афазия на Вернике – тя се характеризира със забележимо увреждане на разбирането на изговорени думи и изречения.

Афазия на Брока- Зоната на Брока е важна за съставянето на речта и нейното увреждане обикновено възпрепятства създаването на смислена и подредена реч.

Глобална афазия –е комбинация от силно влошено разбиране и реч. Тя се предизвиква от лезии и в двете зони : на Брока и Вернике. Често е следствие на мозъчен инсулт.

Аномна афазия – трудност в назоваването на обекти или извличане на думи .

 

Аутизъм – разстройство на развитието , характерно с аномалии в социалното поведение , езика и познавателната дейност. Той е биологичен по произход, макар че гените които са отговорни за него не са окончателно идентифицирани . Болестта засяга разнообразни части от мозъка. Среща се пет пъти по-често при момчетата отколкото при момичетата.

Децата с аутизъм демонстрират повтарящи се движения и стереотипни модели на интереси и поведение. Често повтарят едно действие отново и отново без видима цел. Речта която развиват обикновено се характеризира с ехолалия т.е. повтарят отново и отново реч която са чули.

 

Изследвания на лезии – чрез изследвани на пациенти с мозъчни лезии изследователите са научили много за отношенията между конкретни зони на мозъка.

Независимо от многото резултати , които са получени при изследванията има три ключови трудности в извличането на заключения въз основа само на пациенти с лезии.

  • Естествено появяващите се лезии често не могат лесно да се локализират в отделен регион на мозъка, без да имат неблагоприятни ефекти и върху други зони.
  • Изследователите могат да изучават езиковата функция на пациентите едва след като лезиите са предизвикали увреждането.
  • Заради естеството на естественият път на появяване на лезиите , изследователите са ограничени в изследванията си само до зони които са увредени , а другите остават неизучени.

 

  1. Решаване на проблеми

 Решаването на проблеми е усилието да се преодолеят пречките по пътя към решението.

Цикъл на решаване на проблеми – целият процес необходим за решаването на даден проблем протича горе долу в тази последователност

  • Идентификация на проблема – това не е лесна стъпка , като цяло. Трябва да установим целта и пътя който е преграден към нея.
  • Дефиниране на проблема – след като установим съществуването на проблема , пак трябва да го дефинираме и представим за да разберем как да го решим.
  • Формулиране на стратегия – планиране на стратегия за решаването му. Тя може да включва анализ – начупване на целия сложен проблем на управляеми елементи. Синтез – обединяване на различни елементи за да се подредят в нещо полезно.
  • Организиране на информацията – опитвате се да интегрирате цялата информация , която смятате, че ще е нужна за ефективното свършване на задачата . Това може да е събиране източници или собствени идеи.
  • Разделяне на ресурсите – за решаване на даден проблем са необходими ресурси като : време , пари, оборудване и пространство. Всеки проблем по същество поглъща различен тип ресурси затова е важно да ги разпределяме добре.
  • Наблюдаване- благоразумното разпределение на времето включва наблюдаване на процеса на решаване на проблема. Така през цялото време може да сме наясно колко далеч или близо сме спрямо решаването на проблема.
  • Оценка – трябва да оцените решението си след разрешаването на проблема. Чрез процеса на оценката се бележи ключов напредък по отношение на бъдещо разрешение за сходни проблеми.

При решаването на един проблем не е необходимо да се следва точно този път на разрешаване, може определени стъпки да бъдат последователно разменени или напълно пропуснати , въпрос на подход.

Типове проблеми

Добре структурирани проблеми – това с проблеми, които имат ясни пътища към решението си . Обикновено са подчинени на ясни правила , които ако бъдат следвани водят до разрешаването на самият проблем. Математическа задача с формула например, или игра за забавление.

Зле структурирани проблеми – нямат ясни пътища за разрешаване .

Обикновено това са проблеми , които изискват за решението си да преструктурирате представите си за тях , а решението им зависи от познанията и опита  ви , възможността да ги натрупвате и използвате.

Инсайт –  това е характерно и понякога привидно внезапно разбиране на проблема . Често инсайта включва откриване и комбиниране на релевантна стара и нова комбинация, опит или напълно нов подход и концепция. Често е резултат от дълга и осмислена работа.

  1. Творчество и въображение

 Трудно е творчеството да бъде формулирано по начин , който да обхване всичките му аспекти. Повечето изследователи го дефинират като процеса на създаване на нещо , което е като оригинално така и ценно. Това „нещо“

Може да приема много форми : възможно е да е теория, танц, химикал, процес или процедура, разказ, симфония …..

Няколко подхода в схващането за творчество са:

То е в обема на съзнанието – Теста на Торънс при който на човек се дават няколко форми и възможност сам да ги комбинира в удачно цяло по възможно най-разнообразен начин. Той показва креативността на човек , която е плод на неговият опит и познания .

То е в това което знаете – друго мнение е, че творчеството е познавателен процес , чрез изучаването на решаването на проблеми и инсайта. В този случай , човек развива и надгражда своето творчество съобразно сферата на познанията си , в която вероятно става експерт. Той не е общо креативен , а креативен , само в собствената си сфера.

То е в това кой сте – това е подход , който счита, че творчеството е производно на изграждането на личността. Тук се включват гъвкавите ви убеждения и широко приемаща нагласа към други култури, етнически групи или религиозни вярвания. Всичко това е повод за характера на вътрешната мотивация и развитие.

То е в мястото където се намирате – смята се , че външните фактори обуславят креативността. Схваща се , че заобикалящите стимули  среда и време катализират и обуславят насоката на креативността която дадена личност би могла да развива.

Всичко по-горе. –

Творчеството е плод на въображението. Начина по който може да си представим и сътворим нещата преди те да получат своето физическо измерение или да останат само като мисъл – наричаме въображение.

 

  1. Вземане на решения

 В хода на ежедневния ни живот непрекъснато се налага да правим преценки и да вземаме решения .

Как подхождаме към тези решения?

 

         Класическа теория за решенията – Това са най-ранните създадени модели , повечето от тях са създадени от икономисти, статистици , а не от психолози и затова отразяват повече икономическата гледна точка.

Модел на икономическия човек

  • Вземащите решения са напълно информирани за всички възможни варианти за техните решения и възможните резултати от тях.
  • Те са безкрайно чувствителни към фините разграничения между възможностите за решения.
  • Те са напълно рационални по отношение на избора си на възможности .

..в резултат модела дава решение , което би дало най-голяма полза за най-малка цена.

Модел на субективна очаквана полза – при вземането на решения хората ще искат да максимизират удоволствието ( наричано положителна полза) и да се минимизира болката ( наричано отрицателна полза) . Правейки това всеки един от нас използва изчисления на две неща

Субективна полза – която е изчисление, базирано на преценените от човека тегла на ползата ( стойността ) , а не на обективните критерии.

Субективна вероятност – изчисление базирано на оценките от човека на вероятностите , а не обективните статистически изчисления.

Теорията за субективните очаквания разглежда пет фактора на вземане на решения

  • Обмисляне на всички алтернативи съобразявайки се с факта, че може да има непрогнозируеми алтернативи.
  • Използване на максимално количество налична информация, при положение, че някаква релевантна информация може да не е достъпна.
  • Внимателно макар и субективно претегляне на потенциалната цена ( рискове) и ползи от всяка алтернатива.
  • Внимателно макар и субективно изчисляване на вероятността на различни резултати , имайки предвид , че сигурността на резултатите не може винаги да се знае .
  • Максимална степен на солидни разсъждения , базирани на обмислянето на всички споменати до тук фактори.

             Задоволяване на минимални условия – при него отчитаме възможностите една по една и тогава избираме дадената възможност, в момента, в който открием , че е задоволителна или просто достатъчно добра, за да отговори на минималното ни ниво на приемливост. Ние отчитаме всички възможни варианти и внимателно изчисляваме , кой ще максимизира печалбите и минимизира загубите.

Елиминиране на аспекти – при него елиминираме алтернативите , като се фокусираме върху аспектите на всяка алтернатива една по една. В частност фокусираме се върху един аспект ( атрибут ) на различните възможности . Формираме си минимален критерии за този аспект. След това елиминираме всички възможности, които не отговарят на този критерий. За останалите възможности избираме втори аспект, за който задаваме минимален критерий, чрез който да елиминираме допълнителните възможности. Продължаваме да използваме последователен процес на елиминиране на възможностите , като отчитаме поредица от аспекти , докато остане една единствена възможност .

Натуралистично вземане на решения – това е вземане на решения в динамична среда и при голям залог , притиснати от ситуацията . Например , вземане на решение от лекар в спешно отделение . Лекаря е поставен в условия на когнитивен натиск .

Тези ситуации имат няколко общи характеристики : натъкване на зле структурирани проблеми , променящи се ситуации , голям риск, времеви натиск…

       Групово вземане на решения – при работа в екипност , хората в групата имат възможност да вземат по-правилни решения на базата на по-голямата вероятност да разгледат един проблем от всичките му аспекти на решение за по-кратко време и с наличието на по-голям обем от информация.

  1. Видове разсъждения

 Преценките за вземането на решения включват оценяването на възможности и избиране на една пред друга . Разсъждението е свързаният тип мислене в процеса на извличане на заключения от принципи и доказателства.

Разсъжденията се делят най-често на два типа :
Дедуктивни разсъждения – те се базират на логически пропозиции. Пропозицията по същество е твърдение , което може да е или вярно или невярно.

В логическия аргумент предпоставките са твърдения в които се издигат аргументи.

Условни разсъждения при , които разсъжденията трябва да извличат заключения въз основа пропозиция „ ако-то“. Това твърдени гласи , че ако предпоставката на силогизма p е удовлетворена , тогава логически следва q.  Пр. Ако студентите учат усилено имат добри резултати на изпита.

Дедуктивната валидност обхваща разсъждения , които имат валидни заключения :  p – q  ( ако си майка , значи имаш дете ……Ти си майка – следователно имаш дете …., ако нямаш дете не си майка )

Прагматични схеми на разсъждения – Това са общи организиращи принципи или правила , свързани с определени типове цели, например разрешения , задължения или причинно – следствени връзки. Тези схеми се наричат прагматични правила – те не са достатъчно общи и широки за да се прилагат в широк спектър от ситуации. С други думи , съществуващите убеждения имат значение за разсъжденията.

Силогистични разсъждения – те се основават на използване на силогизми –Това са дедуктивни аргументи , които включват извличане на заключения от две предпоставки . Всички силогизми се състоят от голяма предпоставка , малка предпоставка и извод .

Индуктивни разсъждения – При този тип разсъждение достигането до логически сигурен извод не е възможно. Това към което може максимално да се стреми с този тип разсъждение е много вероятно заключение. Индуктивните разсъждения обикновено са на основата на познанията ни и имат за цел да предвидят евентуални развръзки на проблема без наличието на конкретни факти, а само вероятни предпоставки. Този тип разсъждение ражда хипотезите.

Достигане до каузални заключения – как хората правят нещо и дали нещо причинява нещо друго.

Един от първите изследователи , които предлагат теория за това как хората правят преценки е Джон Мил. Той предлага няколко метода ( метод на Мил)

Метод на съгласието – Той включва правенето на отделни списъци от възможни причини , които присъстват , и тези които отсъстват , когато се появява даден резултат. Ако от  всички възможни причини присъства само една във всички случаи на даден резултат, наблюдателят може да заключи че причината присъстваща във всички примери е истинска.

Метод на разликата –  при него наблюдавате, че всички обстоятелства в които дадено явление се появява , са и тези, при които то не се появява с изключение само на един аспект.

Самоизпълняващо се пророчество е  вид разсъждение базирано на предварителни очаквания довеждащи до очаквани резултати. Пр. Учител смята, че учениците му нямат особени заложби и той няма особени очаквания от тях, съответно преподава по-повърхностно материала. В резултат учениците показват слаби резултати на тестовете.

  1. Измерване и структури на интелигентността – модели Спиърман, Търстоун, Гилфорд, Кател

 Има над 70 различни дефиниции за интелигентността но

Най-разпространеното схващане за интелигентност е ще тя е способността да учиш от опита , използвайки метапознателни процеси  за да подпомагат ученето , и способността да се адаптираш към заобикалящата среда.

Разнообразни са и моделите за измерване и представите за структурите на интелигентността. Някои от тях са :

Модел на Спиърман– фактор g – Спиърман се цитира като създател на Факторният анализ – статистически за разделяне на конструкти, на различни хипотетични фактори или способности, които формират основата на индивидуалните различия.

Използвайки този тип анализ Спиърман достига до заключението , че интелигентността може да се в термините на два вида фактори. Един общ фактор прониква в представянето на всички тестове за умствени способности. Според него общият фактор , който той нарича g осигурява ключа към разбирането на интелигентността. Той вярва , че g  е резултат от умствената енергия.

 Модел на Търстоун –– той базира интелигентността на седем фактора , които нарича основни умствени способности:

  • Вербално разбиране – измерено чрез тестове за речник
  • Вербална лекота- измерван чрез тестове за време , през което тествания трябва да се сети за повече думи започващи с една и съща буква .
  • Индуктивни разсъждения – измерват се чрез аналогии и задачи за завършване на поредици от числа.
  • Пространствени представи – изм. Чрез картинки за умствени ротации на обекти.
  • Цифрова – изм. Чрез тестове за решаване на прости математически задачи.
  • Памет- чрез картинки и словесни тестове
  • Перцептивна скорост – тестове , които изискват човек да разпознае малки различия в картинките.

 

Модел Гилфорд – интелигентността може да се разбере като куб който представлява сечението на три измерения и включва до 150 фактора. Измеренията са :

Операции – умствени процеси например памет-оценка

Съдържание – са типове термини , които се появяват в проблема . Примери са семантично ( думи) и зрително (картини)

Продукти – са типове реакции , които се изискват. Те включват единици ( отделни думи, числа или картини), класове ( йерархии ) и последици.

 

Модел на Кател – Йерархични модели – според един от тях , общата интелигентност се състои от два подфактора. Това са флуидна и кристализирала способност .

Флуидната – е скоростта и точността на абстрактните разсъждения , особено за нови проблеми.

Кристализиралата – е натрупаното познание и речник .

По-нов модел е една йерархия включваща три пласта :

1 – много тесни конкретни способности ( правопис, скорост на разсъжденията)

2 –  широки способности – флуидна и кристализирала интелигентност

3 – обща интелигентност доста подобна на g на Спиърман

  1. Алтернативни подходи към интелигентността – културен контекст, множествена интелигентност, триархична теория

 Културен контекст на интелигентността

Контекстуализъм- интелигентността трябва да се разбира в нейният контекст в реалният свят. Той може да е тясно фокусиран например върху дома или да е разширен върху цели култури. Различията между общностите показват и различия в представянето им на тестове. Такива свързани с контекста различия включват например :

Селски-градски общности

Тийнейджъри – възрастни

Нисък- висок социално икономически статус …и др

Контекстуалистите разглеждат интелигентността като сложно преплетена с културата. Тя я разглежда като нещо , което културата създава , за да дефинира природата на адаптивното поведение в тази култура.

Терминът Култура се дефинира като набор от нагласи, ценности , убеждения и поведения, споделяни от отделни групи хора, предавани от поколение на поколение чрез езика и други форми на общуване.

Множествена интелигентност – Гарднър – теория : те е изградена на множество независими конструкти, а не от един единствен неделим конструкт. Тази теория разграничава осем различни видове интелигентност:

  • Езикова интелигентност – Прилага се в четенето на книги, оформяне на доклади , писане на романи……
  • Логико- математическа интелигентност – Решаване на задачи , математически уравнения , логични разсъждения
  • Пространствена интелигентност – за разчитане на карти , ориентация , умело подреждане на предмети в ограничено пространство
  • Музикална интелигентност – пеене , композиране, свирене, музикално поведение
  • Телесно кинеститична интелигентност – танци, игра, спорт
  • Междуличностна интелигентност – разбирането на околните , разчитане на тяхното поведени
  • Вътреличностна интелигентност – разбирането кои сме, какво ни мотивира, как може да се променим
  • Естествено научна интелигентност – прилага се в разбирането на моделите на природата

Триархична теория –  Стърбърг-Според нея интелигентността е съставена от три аспекта :

Вътрешен свят на човека

Опита

Външния свят

Приложете

Използвайте

Употребете

 

Анализирай                                                                                                         Създайте

Сравнете                                                                                                               Проектира

Оценете                                                                                                                Разработете

Аналитично мислене – решаваме познати проблеми , използваме стратегии, които манипулират елементите на проблема и взаимоотношеният м/у елементите

  • Творческо мислене – опитваме да решим нови проблеми , които изискват да мислим за проблема и неговите елементи по нов начин
  • Практическо мислене – опитваме да решаваме проблеми , които прилагат това , което знаем във всекидневния контекст.
  1. Стратегии за развитие на интелигентността

 Човешката интелигентност е изключително гъвкава, тя може да се оформя и дори увеличава чрез различни видове интервенции.

През годините са развивани различни програми насърчаващи развитието на интелигентността. Една такава програма е „ Начален стар“ разработена още през 60те години на 20ти века имаща за цел да подготвя деца в предучилищна възраст за по лесното им справяне в усвояването на материала в началното училище. Програмата дава изключителни резултати , и преминалите я деца демонстрират по-малка нужда от внимание от страна на преподавателите в усвояването на материала.

Друга сходна програма е „ АБВ“ за увеличаване на постиженията при деца с по-нисък икономически статус чрез внимателно планирани и приложени интервенции. Децата участващи в програмата завършват за повече години обучението си в сравнение със своите връстници.

Наследствеността играе значима роля в индивидуалните различия в интелигентността, но това прави и средата. Възможно е генетичното унаследяване да зададе една горна граница на степента на развитие на интелигентността , която човек може да развие.
Успешните стратегии за развитие на интелигентността са насочени основно към  подпомагане в развитието на възприемчивостта, ученето, запомнянето, представянето на информация, разсъждаването, разбирането и решаването на проблеми.

Културните и другите контекстуални фактори трябва да се имат предвид в оформянето на такива стратегии , защото влияят върху изразяването на интелигентността.

Установено е , че интелигентността се развива с възрастта . През първите 29-30 до 40 г познавателните способности са динамични и се увеличават, след това започва процес на забавяне. С възрастта за да се запази жизненият цикъл възрастните успяват да компенсират някои познавателни дефицити с умения на базата на опита , така че действителното им изпълнение не е засегнато.

 

  1. Изкуствен интелект и интелигентност

 Развитието на изкуствения интелект има за цел да развие компютърните програми в степен аналогична на процесите на обработка и решаване на задачи и проблеми от човешкия мозък.

Те трябва да бъдат програмирани да симулират познавателни процеси.

Теста на Тюринг цели да оцени степента до която конкретни ИИ програми са успели в симулирането на подобна на човешката интелигентност.

Основната идея на теста е дали наблюдателя може да различи дали има срещу себе си човек или компютър.

Разпитващият може да задава въпроси на интерактивна програма , която така трябва да представи изпълнението на разговора, че разпитващият да не разбере , че комуникира с ИИ.

Понякога целта на компютърният модел е не да съответства на човешкото изпълнение , а да го надминава, целта на такава програма е максимален ИИ , а не симулация на човешка интелигентност. В този случай критерия не покрива изискваният на теста на Тюринг.

 

 

One thought on “Теми Когнитивната психология на Р.Стърнбърг

  1. Аделина каза:

    Лекциите са написани разбираемо и точно по моя конспект.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *